Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Рецитал на Никита Магалоф на фестивала „Софийски музикални седмици“, 25 май 1983 г.

Снимка: bach-cantatas.com
Със сигурност някой от нашите слушатели ще си спомни за тази вечер, от която ни делят само 32 години. Големият пианист е изпълнил „Прощалната“ соната на Бетовен, 24 прелюдии на Шопен, „Гаспар на нощта“ на Равел, Четири етюда на Стравински.
Никита Магалоф – това е първият пианист в Европа записал всички солови клавирни пиеси на Фредерик Шопен между 1974 и 1978 – издадени са от Филипс (преди това същото прави в Америка Александър Брайловски). През 2011 г. тези записи са преиздадени в един КД бокс. Шопен доминира в целия репертоар на Магалоф, което е и разбираемо тъй негов учител е Исидор Филип – самият той ученик на ученик на Шопен. Някои от критиците го упрекват, че в тези записи не влага чувственост (сред тях е Падаревски, който казва, че това не е истински Шопен), но пък за други това е плюс, тъй като така изпъква структурата и чистотата на музиката. Независимо какво смятат едните или другите това, което прави Магалоф е основополагащо в историята на Шопеновите звукозаписи.
Никита Магалоф е роден на 8 или 21 февруари 1912 г. в Санкт Петербург. Умира на 26 декември 1992 г. във Веве, Швейцария. Семейството произхожда от грузински благороднически род – баща му е княз Дмитрий Магалашвили. През 1918 г. фамилията напуска Русия и за около четири години се установява първо във Финландия. Музикалните интереси на детето събужда семейният приятел Сергей Прокофиев. „Първите ми музикални вълнения са свързани със Скрябин и Прокофиев. Прокофиев посвети своята трета соната на моя чичо“. Първият му учител е Александър Силоти – ученик на Лист, братовчед и учител на Рахманинов. „Познавах Рахманинов и получих от него много съвети. Обожавах го като пианист“.
През 1922 г. на път за Америка попада в Париж и остава там. Учи с Исидор Филип, шеф на пиано департамента в Парижката консерватория. Завършва консерваторията на 17 години. Сред приятелите му е Морис Равел, който още през 1929 г. по време на следването на Никита казва, че това е голям, наистина изключителен музикант. „Съветите на Морис много ми помогнаха. Показваше ми как да различавам мелодията от акомпанимента, или ми говореше за звучността. Още от много млад свирех Равел и Дебюси, въпреки че моят учител не уважаваше Дебюси“.
„Запознах се със Стравински в Америка. През 1964 г. на един концерт с негови творби в Берлин той се изкачи на сцената подпрян на рамото ми, единствено, за да издирижира неговото „Капричо“, което аз свирих“ – си спомня Магалоф. Когато го питат как трябва да се свири музиката на Стравински той отговаря. „Такава каквато е: изкусна, осеяна с намигвания, цитати и свежи находки. Неговата епоха е на музикален и художествен космополитизъм, на интелектуална игра, която добре се чува в нея“.
През 1949 г. той поема майсторските клрасове на Дину Липати в женевската консерватория, като продължава да преподава там до 1960 г. Първото му явяване в Щатите е през 1947 г., последвано от концерти в Япония, Южна Америка, Израел и из цяла Европа – включително Русия (СССР). Понякога поема майсторски класове или е в състава на жюрита на международни конкурси. Преподава в Таормина, в Академия Киджана в Сиена, в Сицилия.
Между 1965 и 1988 Никита Магалоф е президент на жюрито на конкурса Клара Хаскил в рамките на фестивала Монтрьо-Веве, Швейцария. Участва и в журито на конкурса „Шопен“ и протестира срещу елиминирането на Иво Погорелич, и напуска жюрито заедно с Марта Аргерич.
Негови учаници са Марта Аргерич, Валери Сигалевич, Мария Типо и органиста Лайнъл Рог.
Женен е за дъщерята на цигуларя Йозеф Сигети, с когото изнасят много концерти преди втората световна война. Съвместните им изяви започват през 1930 г. Изнасят концерти и в Лондон – 1933, 1935. По време на втората световна война кариерата им е спряна. Започват отново да концертират след войната.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Интелигентно и атрактивно решение на Вагнеровия "Зигфрид" в Кралския театър "Ла Моне"

Голямата изненада при обявяването на новия сезон на Кралския театър "Ла Моне" през април бе новината, че последните две творби от тетралогията "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер няма да бъдат поставени от режисьора Ромео Кастелучи, който през миналия сезон вече реализира в Брюксел "Рейнско злато" и " Валкюра". Причините за оттеглянето на..

публикувано на 13.10.24 в 08:05

Ричард Тъкър като Алваро в "Силата на съдбата" от Верди

Паметен запис за RCA от 1964 година, който ще си припомним в съботната вечер. Алваро е една от коронните роли на легендарния американски тенор. Една от 29-те, които предизвикват еуфория сред публиката в Метрополитън опера. От дебюта на 25.01.1945 като Енцо в "Джоконда" на Понкиели, до внезапния край на 8януари тридесет години по-късно. В Ню Йорк..

публикувано на 12.10.24 в 08:05

"Варварските цигулки" с 6 концерта у нас през октомври!?

Съвсем скоро слушателите на фолклорни предавания по програма "Христо Ботев"се срещнаха с Димитър Гугов – гъдулар и създател на "Варварските цигулки". Поводът беше дебютната му изява през месец май с Оркестъра за народна музика на БНР, като солист в "Музика в портрети"– един от проектите на радиовиртуозите. Тогава с него поговорихме за творческия му..

публикувано на 10.10.24 в 08:32

Кой съм аз?

Реализиран е на 16 август 2024 година и съдържа изцяло авторска музика на саксофониста, с което той още веднъж доказва таланта си и в композирането. Негови съмишленици в това начинание са големи имена от съвременния джаз като Бела Флек (банджо), Нилс Ландгрен (тромбон), Джери Дъглас ("добро" китара), Кийт Карлок и Волфганг Хафнер (барабани), Джон..

публикувано на 09.10.24 в 10:30
Джайш Оулд Шигали, Нура Минт Сеймали, Осман Туре и Матю Тинари

Нура Минт Сеймали, златният глас на Мавритания, за първи път в България

Нура Минт Сеймали , златният глас на Мавритания, световноизвестната майсторка на "ардин" ( западноафриканска арфа от рода на "кора"-та и "камале нгони"-то, но традиционно запазена само за жените в мавританската музикална култура ), потомка на стар грио-род, дъщеря на големия преподавател и знакова фигура в традиционната мавританска музика..

публикувано на 08.10.24 в 17:21