Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Йосиф Сърчаджиев в ролята на крал Беранже в неделя, 26 юли, от 16 часа

БНР Новини
Снимка: Фотоколаж: Даниела Манолова

Според изследователите на Йонеско пиесата му „Кралят умира“ противоречи в няколко направления на типичните абсурдни пиеси. Авторът, който на 40 години започва да учи английски език, като използва метода на заучаване на цели фрази, постепенно стига до мисълта, че с цялата тази дейност той всъщност не учи чужд език, а открива куп изумителни и неоспорими истини, като например факта, че седмицата има седем дни или че подът се намира под краката ни.
Чрез преоткриването на познатото, повторението и баналното Йонеско стига до логиката на абсурда най-напред в „Плешивата певица“, написана през 1948 година. През 1962 г. обаче, в „Кралят умира“ той се връща към линейното развитие на сюжета. За разлика от останалите му пиеси в тази доминиращ е принципът на изчезването, не на натрупването. Героите в „Кралят умира“ изчезват един по един с напредването на историята. Въпреки вкуса на драматурга към изобилното използване на клишето в онази особена ситуация, когато то вече изцяло загубва конкретния си смисъл, езикът в „Кралят умира“ е по-директен и разбираем.
През 1966 година в едно интервю Йожен Йонеско казва, че тази пиеса не произхожда от някакъв сън, така както това е станало с повечето от пиесите му, а е в много по-голяма степен съзнателно композирана. И когато го апострофират, че е напуснал позицията на авангарда, за да започне да твори по класически начин, той отговаря, че въпросът за него не е бил да избира между класика и авангард. Просто е започнал да пише различно, защото е осмислил нещата по различен начин. Има и друго. „Кралят умира“ Йожен Йонеско пише, когато е сериозно болен и се е страхувал за живота си. За него този текст е нещо като един особен урок по умиране,“ тъй като всички ние сме умиращи същества, които отказват да умират“.
Постановката на Радиотеатъра е направена през 2007 година и представлява радиоверсия на спектакъла на Бургаския театър под режисурата на Борислав Чакринов.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Първото издание на „Под игото“ на български език

Величието на "Под игото": препотвърждаване

На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..

публикувано на 06.07.24 в 16:15

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26

И тъжно, и самотно

На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..

публикувано на 19.04.24 в 12:05