Една чудесна приказка в рима по грахово-принцесовата история на Ханс Кристиан Андерсен - събота, 22 август, от 7.15 часа.

Имало едно време един принц, който искал да се ожени за принцеса, но тя трябвало да бъде истинска принцеса…..
Още в първото изречение на тази прословута андерсенова приказка се сблъскваме с героите и техните дълбоко драматични проблеми, а така също и с най- драматичния от всички тях – как да бъдем сигурни, че това, което претендира, че е истинско, наистина е. И още – как да проверим дали това, което ни се струва важно, наистина е. И още – как да разберем скритата природа и скрития смисъл на нещата. И още….. Едно зърно грах може ли да се окаже най-критичният от всички критични тестове? Людмил Станев с остроумие, хумор и изключително богати находки в ситуациите, ще ви разкаже тази приказка със съдействието на режисьора Петър Дамянов. Ако познавате оригиналната приказка на Андерсен, ще се насладите и на оригиналните хрумки на нашия творчески екип.  
Ханс Кристиан Андерсен пише своята приказка „Принцесата и граховото зърно“  (The Princess and the Pea) през 1835 г.  и същата година на 8 май тази приказка вижда бял свят в книжарниците на Копенхаген в книжка с още 3 приказки. Общо взето това е приказка за това как тестваме кралската идентичност на една млада жена чрез изпитание на физическата й чувствителност? Тъй като в датската приказна традиция подобен сюжет не съществува, се предполага, че по произход това е шведска история, която  Андерсен е чул в детството си. Датските критици изобщо не са колебали сериозно да разкритикуват тази приказка, като особено много нападали стила на автора и особената поука, по -скоро липсата на поука.  От друга страна, когато още тръгнал да съчинява „Принцесата и граховото зърно“ и другите три приказки в книжката в самото начало на 1835 г., Андерсен написал писмо до свой приятел, в което казва: „Започвам да пиша няколко приказки за деца.  Смятам, че ще спечеля с тях бъдещите поколения, и на вас мога да го кажа още сега.“  
В нашата приказка за принцесата и граха участват Петя Силянова, Веселин Мезеклиев, Татяна Лолова, Пепа Николова, Димитър Иванов, Васил Бъчваров Здравка Стефанова, която през 1994 г., когато Петър Дамянов направи записа, е била още малко дете.