Срещу задължителните, а както показва динамиката и обезмислящи се квоти за разпределение на мигранти в Европа гласуват Унгария, Словакия и Чехия. Това са държавите с най-многобройно ромско население. В другата, Румъния, основната грижа на сегашното правителство е неговото оцеляване, след като премиерът им е по-често в специалната прокуратура, отколкото в Министерския съвет. Както знаете, срещу него върви разследване за корупция. Там просто изчакват собствената си съдба в условията на механично вдигане на ръка и постоянно напомняне за Шенген. За нашето официално становище няма да говорим. То и сега е предвидимо скучно дори за менторите ни.
Богата Европа показно гони ромите, които са с редовни документи, издадени от органите на този съюз като негови граждани. Т.е равни, поне на хартия. И приема охолно хора с неустановен произход и индентификация, без трудови умения и квалификация, без желание и възможности за интеграция, идващи от рискови райони с неспоменавани още конкретни цели, или не дай-боже, с формулирани и отрепетирани задачи. Приказките за хуманизъм и солидарност прилягат на всеки, особено в журналистическите интерпретации. Значи в съюза могат да се движат свободно всички, които не са негови граждани. Дано е само странност на сегашните, доказали се като недалновидни, лидери на големите държави. А вече се поставя под непосредствена опасност и живота на европейците, защото те, обикновените хора са мишената на войната срещу неверниците. А охотно приеманият поток е от праведници, уж.
Срещу това „никакво”, да не кажем по-остра дума поведение, застанаха и лидерите на 3-милионната турска общност в Германия. А те по знаят.
Единствената полза от сегашните процеси ще е горещата поддръжка от Вишеградската четворка за приемането ни заедно с Румъния в Шенген. Още повече, че условностите, наречени условия на Обединена Европа, бяха погазени от самата нея. Впрочем, вече има ли нужда от това.
В рубриката "Темите на деня" на предаването "Нашият ден" продължаваме с разказите на хората от Украйна в третата година от войната. Доротея Николова от Радио Варна разказва за плетенето на маскировъчни мрежи и богатите села в Одеска област. В Болград, в един сутерен в центъра на града, почти всеки ден за по няколко часа се събират българи и..
Боянското блато продължава да пази много от своите уникални характеристики, въпреки че през годините е било подложено на множество предизвикателства. Александър Колев, председател на сдружение "Защита на Боянското блато", разказва за тези предизвикателства и ангажимента на институциите към територията. През 2022 година, територията на Боянското..
Живеем във време, в което почти всички носим на китките си часовници, които измерват крачките ни, сърдечния ритъм, мускулните съкращения и улавят и най-дребната физическа активност. Посещаваме гимнастически и фитнес салони, тренираме с треньори, съветваме се с признати и непризнати от науката експерти. В същото време се задъхваме от относително..
На днешния 6 август говорим за митовете около имуностимулантите в ефира на предаването "Време за наука". Има ли начини чрез различни хранителни добавки да засилим имунитета си, или е най-добре да не пречим на тялото си да ни пази от самите нас? Кои от носещите стълбове на могъщата уелнес индустрия лежат върху научни основи и кои върху митове и..
В ефира на "Нашият ден" Палми Ранчев, български поет, белетрист, сценарист, състезател и треньор по бокс, коментира олимпиадата в Париж. Той сподели, че може би от дете следи олимпиадите и смята, че тази в Париж е невероятна. Според него, всяка следваща олимпиада показва човека и хората в по-добра светлина . Откриването бе свързано с..
Живеем във време, в което почти всички носим на китките си часовници, които измерват крачките ни, сърдечния ритъм, мускулните съкращения и улавят и..
На днешния 6 август говорим за митовете около имуностимулантите в ефира на предаването "Време за наука". Има ли начини чрез различни хранителни добавки да..
Тихо, но силно е присъствието на талантливата ни художничка Стефанка Стойчева, чиято ретроспективна изложба "Погледни ме" ни среща с творчеството ѝ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg