Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

София и бъдещето на Боянското блато: Път към екологичен парк

| обновено на 07.08.24 в 10:10
Снимка: МОСВ

Боянското блато продължава да пази много от своите уникални характеристики, въпреки че през годините е било подложено на множество предизвикателства. Александър Колев, председател на сдружение "Защита на Боянското блато", разказва за тези предизвикателства и ангажимента на институциите към територията.

През 2022 година, територията на Боянското блато е подложена на множество атаки. Сигнализирано е за засипване с пръст, рязане на дървета, разстилане на земни маси и равняване на терена в частен имот, както и премахване на растителност. През май същата година процедурата за обявяването на блатото за защитена територия поради обитателите му от защитени биологични видове се движи бавно, а районът е застрашен от строеж.

През пролетта на 2024 година се провежда среща на граждани с министъра на околната среда и водите, Юлиан Попов. Гражданската група настоява Боянското блато да бъде признато за местообитание на защитени видове по Закона за биологичното разнообразие и територия от съществено значение. През предходната година активисти успяват да предотвратят унищожаването на блатото, като застанат пред багерите.

В ефира на "Нашият ден" Александър Колев изразява надеждата, че след реализирането на проектите на сдружението, Боянското блато може да стане първият екологичен парк в София. Такъв парк би имал климатични функции, свързани с превенция на наводнения и контролиране на високите температури през летните месеци. Паркът би предоставял достъп до разнообразие от биологични видове и предпазвал града от последствията от климатичните промени.

Според него Боянското блато е уникално, тъй като е част от урбанизираната зона на София. Сдружението цели да създаде защитена зона в градските граници, въпреки законовите ограничения. Това би позволило блатото да изпълнява своите функции на блато. 

През август 2023 година Боянското блато е обявено за воден обект от Басейнова дирекция, но тази заповед се обжалва от частни собственици. Сдружението безвъзмездно представлява интересите на Столична община и Район Витоша в административните дела. Българският съд е установил, че блатото винаги е съществувало, като има данни от първата карта на София след Освобождението от 1878 година.

По думите на Александър Колев Боянското блато не е просто воден обект, а носи културното и социално наследство на десетки родове. Местните жители помнят разходките си преди блатото да бъде оградено.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Децата в Стара Загора преобразуваха отпадъците в изкуство

В какво превърнаха ненужните отпадъци децата в Стара Загора? Програма "Христо Ботев" следи конкурса "Боклучко и магията на рециклирането", насочен към детските градини в града. Редакторът Ани Маринова разговаря с Мария Горчева, директор на IX ОУ "Веселин Ханчев" в Стара Загора, организатор на инициативата. Слушайте! 

обновено на 21.03.25 в 10:46

Световният ден на поезията: Празник и на езиковото многообразие

Днес е и Световният ден на поезията. Денят се отбелязва от 2000 г. с решение на 30-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) в Париж, Франция, за да се подчертае ролята на поезията за отстояване на идентичността на народите, както и в подкрепа на езиковото многообразие. Целта..

обновено на 21.03.25 в 10:35
Михаил Метеев

Грузинска пекарна в София: Началото на един вкусен успех

Днешният ни гост в рубриката "Мигранти с таланти" идва от отсрещната страна на Черно море и се казва Михаил Метеев. Той е от Тбилиси, Грузия, и се гордее с разнообразието и традициите на своята национална кухня – грузинската, като приема популяризирането ѝ за своя кауза, която го отвежда и в България. В ученическите си години Михаил е танцувал в..

обновено на 21.03.25 в 09:07

Лекарските асистенти: парадокси, дефицити, потенциал

Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10 март първата среща-дискусия за обсъждане на проблемите в приема и обучението на студенти по специалностите в направление "Здравни грижи" . Акценти бяха поставени върху необходимостта от повишаване..

публикувано на 20.03.25 в 10:15
Ивелина Маринова

Бъбреците ни могат да боледуват без симптоми

Световният ден на бъбреците тази година преминава под мотото "Добре ли са бъбреците ви? Открийте рано, защитете здравето на бъбреците си." По този повод проф. д-р Ивелина Маринова, нефролог в Клиниката по трансплантации на Университетската болница "Александровска", коментира значението на профилактичните прегледи и ранната диагностика. Според нея..

публикувано на 20.03.25 в 09:30