Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Радиосимфониците откриват новия си сезон с музика от Димитър Ненов и Йоханес Брамс – 9 октомври, от 19 часа

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Снимка: Василка Балевска

Както всяка година в първия петък на месец октомври, в столичната зала „България“, симфоничният оркестър на Българското национално радио ще открие своя нов творчески сезон. Този път стартът ще бъде даден с българска музика – за своята първа проява музикантите от състава и техният главен диригент – Емил Табаков – са избрали Концерта за пиано на българския композитор Димитър Ненов и Симфония № 1 на един от водещите представители на романтизма в музиката – Йоханес Брамс. Солист ще бъде талантливият български пианист Иво Върбанов, който вече от доста години живее и работи в Лондон.

СнимкаРенесансов тип личност – пианист, композитор, архитект, философ, педагог – Димитър Ненов е ключова фигура в българската музика. Клавирният му концерт, написан през 1936 година, е една от големите български, всъщност европейски, композиции на своето време. За съжаление той се изпълнява много рядко и дълги години е бил в забвение – вероятно поради факта, че композиторът, въпреки таланта и разностранните си постижения преди Втората световна война, става жертва на политически репресии и лични интриги в началото на комунистическото управление в България и постепенно изпада в забрава. Във фонотеката на Националното радио има само няколко записа на този концерт и почти всички са документални – от изявите пред публика на големите български пианисти Люба Енчева и Антон Диков. През месец юни 2015 година Иво Върбанов обяви, че започва кампания за събиране на средства за проект за студиен запис на творбата. В кампанията се включи и Кралският национален шотландски оркестър, който използва част от субсидията си, за да създаде този запис.

Ето какво споделя по този повод самият Иво Върбанов:
Концертът на Димитър Ненов е стойностен, но извън кръга от меломани и професионалисти в България, името на автора не е познато. Това се дължи единствено на неговата житейска съдба. След 9 септември 1944 година са го тормозили, защото баща му е бил генерал в царската армия. Димитър Ненов е уволнен от академията. Записите му в радиото са унищожени. На 40 годишна възраст той спира да се занимава с музика. До днес няма студиен запис на този концерт.
В петък вечер публиката в зала „България“ ще може на живо да чуе изпълнението на Концерт за пиано и оркестър от Димитър Ненов. Творбата е написана в три части: Виваче, Речитативо ленто, Виваче асаи ленто.
Симфония № 1 в до минор, опус 68, от Йоханес Брамс е създадена през 1876 година. Още през 1853 година Роберт Шуман, позовавайки се на клавирните творби на Брамс, пише, че от този автор следва да се очаква и мащабно симфонично произведение. Първите си наброски в симфоничния жанр Брамс прави през 1854 –1855 година, но те в крайна сметка биват използвани в Първия му клавирен концерт. Следващата му стъпка към симфонията е неговата Серенада № 1 за оркестър, създадена през 1858 година. Черновата на първата част за бъдещата до минорна симфония е създадена от Брамс през 1862 година и композиторът я показва на своя приятел Йозеф Йоахим. По-нататъшната работа върху произведението обаче се отлага с повече от десетилетие. През 1868 година Брамс изпраща на Клара Шуман картичка с написана в нея мелодия, която впоследствие се появява във финала на симфонията.
Очевидно, едва през 1874 година Брамс започва сериозно да работи над симфонията, а „ударната част“ от тази работа е през лятото на 1876 година, когато след 12 юни композиторът заминава в курортното градче Засниц. Оттук на 5 октомври той пише на своя приятел и издател Фриц Зимрок, че симфонията на практика е завършена.
Симфония № 1 от Йоханес Брамс е написана в четири части: Ун поко состенуто алегро; Анданте состенуто; Ун поко алегрето е грациозо; Адажио пиу анданте. Алегро нон тропо ма кон брио. Премиерата на творбата се е състояла на 4 ноември 1876 година в Карлсруе. Диригент бил Феликс Ото Десоф. Три дни по-късно, на 7 ноември, самият Брамс дирижира симфонията в Манхайм, Виена, Лайпциг и Бреслау. Едва след това през февруари 1877 година композиторът решава, че вече е възможно да изпрати партитурата на Йоахим за отзив. Получавайки ръкописа обратно, той започва след месец май да я преработва отново и чак след това я дава на Замрок за публикуване. Партитурата и приложението за пиано на четири ръце са публикувани едновременно през месец октомври 1877 година.

Първата симфония на Брамс е посрещната възторжено от умерено-консервативната част на германската и австрийската музикална общественост – особено от страна на известния критик Едуард Ханслик. „Сбъднатите очаквания“ на този фланг от музикалната общност са изразени много изчерпателно от Ханс фон Бюлов, който нарича Първата симфония на Брамс „Десетата симфония на Бетовен“. Повод за това е не само сходството между главните теми на двата финала на симфониите, но и като цяло – общата представа за симфониите на Бетовен като недостижим връх, който може единствено да сочи правилната посока, в която да се развива музиката по-нататък.
Макар гледната точка на Бюлов и до днес понякога да разделя музиковедите, зависимостта на Брамс от Бетовен не бива да се преувеличава. Руският критик Друскин отбелязва, че „продължавайки линията на действения симфонизъм на Бетовен, Брамс все пак отделя по-малко внимание на народо-героичните моменти и посвещава своите произведение по-скоро на душевната драма на своите съвременници“. Темата за личността, за нейната житейска борба и нравственото й усъвършенстване винаги е заемала централно място в творчеството на Брамс. Някои изследователи издигат хипотезата за скрита програмност в Първата симфония на композитора – например, че в основата й лежи сюжетът за Манфред, взет от едноименната поема на Байрон и използван по-рано от Роберт Шуман, а след това – и от Чайковски в едноименната му симфония.

Иво ВърбановИво Върбанов е роден на 15 ноември 1972 г. в Плевен в семейството на музиканти. Дядо му е талантлив пианист, макар и непрофесионален. Майка му свири на виолончело, а леля му – на пиано. Първите си уроци по музика момчето получава от Елеонора Карамишева. След това майка му подписва договор в Италия и той се премества с нея в Санремо, където прекарва следващите 12 години. От 1987 до 1993 г. работи с Рикардо Бертацо и Илонка Декерс. На 21 години заминава да специализира пиано в Англия. Най-напред учи в Кралския северен музикален колеж, след това – и в Кралската музикална академия, при Суламита Ароновска и Франк Уибаут. Завършва обучението си през 1998 г. и участва в майсторските класове на Александър Лонкуич и Лев Наумов. Талантът му не остава незабелязан на Острова и наградите се зареждат една след друга. Започва да издава и компактдискове с класически произведения. През 2001 година създава квартет „Воланд“, в който заедно с Христо Йоцов, Радосвет Кукудов и Михал Древновски изпълнява съвременни произведения за пиано и перкусии. Свири в най-престижните световни концертни зали, сред които са „Карнеги хол“, „Уигмор хол“, „Роял Фестивал хол“ и Филхармоничната зала на Санкт Петербург.
Самият Иво Върбанов води майсторски клас в Националното музикално училище в София, Висшето училище по музика в Люцерн, Швейцария, и музикалното училище „Радом“ в Полша. След тригодишно прекъсване поради заболяване от левкимия (2009 – 2012), пианистът се завръща на сцената и свири на концерти в Royal Festival Hall с Кралския филхармоничен оркестър на Лондон, а също така – в Kings Place и Cadogan Hall. Изнася концерти и с оркестъра на Българското национално радио, Българската национална телевизия, BBC Radio, RAI 3, и редица други.

Концерта можете да слушате по програма „Христо Ботев“.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Принц и Карл-Хайнц Шютц

Обичате ли Брамс?

Това заглавие от романа на Франсоаз Саган е традиционно да бъде използвано, когато става дума за музиката на Йоханес Брамс. Ще го сторя и аз, защото хората, с които разговарям са негови страстни почитатели и то от много години. Това са флейтистът Карл-Хайнц Шютц и пианистката Мария Принц, които записаха и издадоха за „Наксос“ сонатите за кларинет и..

публикувано на 16.09.21 в 18:15
Адриан Прабава

Адриан Прабава отново дирижира в София

Първото гостуване на германо-индонезийския диригент в София е през 2016 година, когато представя със Софийската филхармония Четири скици за голям оркестър на Димитър Ненов, цигулковия концерт на Александър Глазунов със солист Тацуки Нарита и Симфония №4 на Густав Малер, а концертът е част от цикъла „Да вкусим небесните радости“. След година отново е..

публикувано на 16.09.21 в 16:05

Новият сезон на Благоевградската опера

Този сезон е юбилеен за театъра в Благоевград. Камерната опера навърши 50 години. Началото на специално общество ангажирано с поставянето само на камерни опери е поставено през 1972 г. по идея на Пламен Карталов, който става негов директор, главен художествен ръководител и режисьор. Първата постановка е „Любов и хитрост“ на Хайдн. Сред..

публикувано на 16.09.21 в 12:15

XVII Международен фестивал на православната музика „Св. Богородица - Достойно есть“ в Поморие’ 2021 г.

В музикално-информационното предаване „Метроном” ви връща в концертните му версии към ярки събития в музикалния ни живот. На 16 септември от 19.30 часа представя най-мащабния форум за православна музика у нас – Международният фестивал на православната музика „Св. Богородица - Достойно есть“ в Поморие, който след една година прекъсване, се проведе..

публикувано на 16.09.21 в 08:15

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 30 септември 2021

16 септември 3.00 часа – Рихард Щраус (1864-1949), Четири последни песни. Соло сопран – Камила Нюлунд. 3.21 часа – Рихард Щраус (1864-1949), „Животът на героя“, oп. 40. Филхармония на Ла Скала с диригент Зубин Мета. 4.10 часа – Мелхиор Хофман (ок. 1679-1715), аноним, Четири творби от Хофман и аноними. Изпълнява Ян Кобов (тенор) с ансамбъл „Юнайтед..

публикувано на 15.09.21 в 18:05