Есен: нов сезон, нов късмет, нови надежди

Гудевица е родопско село, близо до българо-гръцката граница. Туристите, които обожават Родопите и са стигали до село Арда, ще ви кажат, че Гудевица е още 2 км на юг. Селото е на стръмен скат, в подножието на рида Кьопружик. В масовите представи такова място се определя с клишето „забравено от Бога”. За Теодор Василев е тъкмо обратното: Гудевица дори е по-близо до Бога и до звездите. А звезди в Гудевица, колкото искаш! Небето е по-чисто и ясно, отколкото в големите градове. За природата и нравите се досещате сами. Тъкмо в тях преди години Теодор и шепа негови съмишленици виждат възможност за устойчиво развитие. Започват със спасяването на старото селско училище. Сградата е превърната в „Училище сред природата”. Създават „Омайна градина”, в която показват на малки и големи какво уханно чудо са билките, как растат, как трябва да се опазват, колко здраве и хубост носят на хората. Името на читалището „Бъдеще сега 2006” е достатъчно красноречиво. Бъдещето е заложено днес. И ако не се направи, трудно ще има „утре”. Екипът е изграден от млади, търсещи, позитивни и отговорни хора, които са обучили през годините над 600 деца и младежи. Кой ли не мечтае за такова училище: основният принцип е „учене чрез преживяване” - с игри, лагерни огньове, приказки, легенди, песни, танци. Така екология, биология, фолклор, етнография, краеведчески знания се усвояват неусетно, приятно и увлекателно.
Спомням си, че когато правихме първото интервю с Теодор Василев, имаше много коментари колко е хубаво в наше време да има идеализъм. Само че кой ще обърне внимание на родопската Гудевица?! Е, намира се кой - Европейският Парламент! Тази есен народно читалище „Бъдеще сега 2006” става лауреат на Гражданската награда на Европейския Парламент. Така малката родопска Гудевица стигна до Брюксел.
Променят ли се децата, след като изкарат една ваканция в селото, сред омаята на цветя, билки, звезди, сред земни, а не виртуални познанства и хора, когато на масата се слагат истински и вкусни неща за похапване?