Красимира Стоянова, Георги Димитров и Симфоничният оркестър на БНР в концертното изпълнение на „Отело“ от Джузепе Верди – директно по програма „Христо Ботев“, 23 октомври, 19 часа

Изключително преживяване ще ни предложат радиосимфониците в своя втори концерт от новия си творчески сезон. Един от късните шедьоври на Джузепе Верди – неговата опера „Отело“, създадена по едноименната Шекспирова драма, ще оживее на сцената на зала „България“ в концертно изпълнение. Безспорната звезда на вечерта е сопраното Красимира Стоянова, която в момента се смята за една от най-добрите изпълнителки на Дездемона. Освен нея в останалите роли ще чуем: Мариус Влад като Отело, Руси Ников (Яго), Гергана Русекова (Емилия), Валерий Георгиев (Касио), Красимир Динев (Родриго), Ивайло Джуров Лодовико), Петър Кунев (Монтано) и Васил Антов (Херолд). Участват също и Смесеният хор на БНР с диригент Драгомир Йосифов и Симфоничният оркестър на БНР. Концертното изпълнение е поверено на маестро Георги Димитров.
Верди започва своята опера „Отело“, когато вече е почти 70-годишен и работи над нея в продължение на пет години. Никоя своя опера дотогава композиторът не е писал толкова дълго време. Това се дължи както на напредналата му възраст, така и на голямата му почит към Шекспир. Той смята, че много от либретата на опери върху Шекспирови драми са оскърбление за гениалния английски драматург. Преди това Верди е написал по Шекспир само „Макбет“, преработвана няколко пъти. „Крал Лир“, музиката на която пише дълги години, той унищожава преди всичко заради слабото според него либрето.
Либретото на „Отело“ е създадено от композитора Ариго Бойто. Смята се, че то е идеалният текст за опера. Като композитор и истински познавач на жанра, Ариго Бойто го написва твърде удобно: действието е извънредно сбито, изхвърлени са много подробности (дори и сцената на отвличането на Дездемона), първото действие на драмата също липсва и т.н. Характеристиката на образите е запазена, което особено много помага на Верди да обрисува музикално главните герои вярно и пълно.
Премиерата на „Отело“ е на 5 февруари 1887 г. в Teatro La Scala, Милано, и предизвиква истински фурор. Макар и вече доста възрастен, Верди доказва, че е истински майстор на италианската опера и демонстрира още по-високо постижение в музиката.

У нас операта „Отело“ е представена за пръв път през 1922 година в Софийската народна опера под диригентството на Тодор Хаджиев. Режисьор е Николай Веков.
Либретото на операта можете да прочетете тук.

Красимира Стоянова е родена на 16 август 1962 година във Велико Търново. През 1981 година завършва средното музикално училище „В. Стоянов“ в Русе, а през 1988 г. – Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив със специалности цигулка, пеене и педагогика. Първата си постоянна работа като професионален музикант започва през 1987 г. като цигуларка в Държавната филхармония в Пловдив, с което се гордее и до днес. Първи стъпки в оперното пеене прави през 1990 г., когато заминава със съпруга си за Чехия за пет месеца, през които пее „първото голямо нещо в живота си“ – Виолета от „Травиата“ на Верди. След завръщането си в България през 1991 г. е от първата плеяда оркестранти в Нов симфоничен оркестър под диригентството на Юлия Христова. През 1995 г., след двегодишна усилена ежедневна работа върху гласа си, прави дебют на сцената на Софийската опера в ролята на Джилда от „Риголето“ на Верди. През 1998 г. получава първото си международно отличие и признание – наградата за млад изпълнител на престижната Френска академия за изкуство. През същата година е поканена от директора на Щатсопера Йохан Холендер за ролята на Микаела от операта „Кармен“. На 13 септември е дебютът й пред виенската публика. Веднага получава предложение за солист в операта. От тази дата до днес кариерата на младата българка стремглаво се изкачва към върха, покорявайки елитните световни оперни сцени.
Красимира Стоянова е най-успешната българска оперна певица по световните сцени от своето поколение. През 2009 г. тя бе удостоена с титлата „камерзенгерин” – най-високото признание за оперни певци в Австрия. Публиката я аплодира в Метрополитън опера в Ню Йорк, „Ковънт гардън” в Лондон, театър „Лисео” в Барселона, Баварската опера, в Хелзинки, Тел Авив, Буенос Айрес, Вашингтон, Торино, Хамбург, Кьолн, Рио де Жанейро... През 2008 година излиза първият й солов компактдиск под заглавие I palpiti d’amor, отличен с наградата Le Diamant d’Opеra.
През 2011 дискът й със славянски арии получава Първа международна награда и награда на немската критика. Следващият й компактдиск „Верди” с Мюнхенския радиооркестър под диригентството на Павел Балев получи отново суперлативи от критиката. През миналото лято пожъна успех в постановката на Хари Купфер на „Кавалерът на розата“ на фестивала в Залцбург, а звездната й кариера я поведе след това през Миланската скала, Операта на Бастилията в Париж.
През последните два концертни сезона българската публика не е имала щастието да чуе Красимира Стоянова на родна сцена. Сега тя ще участва в концертното изпълнение на „Отело“ от Джузепе Верди под диригентството на Маестро Георги Димитров.

Мариус Влад е един от водещите румънски тенори от своята генерация. Високо ценен е заради комплексния му репертоар, включващ както оперни, така и симфонични и концертни участия. Дебютира на 21 години в Деветата симфония на Бетовен с Târgu-Mureş Philharmonic (Румъния) и като Ленски от „Евгений Онегин“ на Чайковски в Унгарската опера. Първите му сценични роли са Рудолф от „Бохеми“ на Пучини, и Алфредо от „Травиата“ на Верди. Дебютът му в Букурешката опера е като Тамино от „Вълшебната флейта“ на Моцарт през 1996.
Чудесен музикант, владеещ при това немски, английски, френски и италиански, Мариус Влад е често канен за участия в Румъния и зад граница. Изявявал се е в Англия, Франция, Испания, Италия, Германия, Белгия, Холандия, Австрия, Швейцария, България, Русия, Сърбия, Полша, Чехия, Словакия, Турция и Япония. Освен повечето от големите оперни партии, репертоарът му включва и симфонични и кантатно-ораториални творби от Хендел, Моцарт, Бетовен, Онегер и Бритън. През последните години певецът прибави към тях и ролите за драматичен тенор, като например Отело, Калаф, Самсон, Дон Алваро, Лоенгрин, Танхойзер и Тристан. Работи с изтъкнати диригенти като Даниел Баренбойм, Рафаел Фрюбек Де Бургос, Генадий Рождественски, Антонио Папано, Марек Янковски и други. Изявява се с филхармониите на Мюнхен и Хамбург, Щатскапеле Дрезден, Берлинските симфоници, оркестрите на Санта Чечелия – Рим, Букурещ, Братислава, Будапеща, Миланската скала, Фрайбург, Тулон и много други.
Мариус Влад има докторска степен по музикални изкуства и вече повече от 20 години се занимава и с преподавателска дейност. Носител е на наградата за най-добър оперен певец в Румъния през 2010 и специалната награда „Gala 10” за Румъния.

Руси Ников е завършил музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. Иван Вульпе. Продължава обучението си в редица международни майсторски класове, сред които – на Рената Ското (в Европейския оперен център в Манчестър), Костас Паскалис, проф. Марта Лантиери и Гена Димитрова. Участва в редица концерти със сопраното Красимира Стоянова, при която работи във Виена. Богатият му репертоар включва голяма част от баритоновите партии не само в оперната, но и в кантатно-ораториалната и симфоничната литература. Руси Ников има ангажименти за участия в „Севилският бръснар“ на Росини (Фигаро), „Копринената стълба“ на Росини (Германо), „Дон Карлос“ на Верди (Родриго), „Бохеми“ на Пучини (Марчело), „Кармен“ на Бизе (Ескамилио), „Евгений Онегин“ на Чайковски (Онегин), „Травиата“ на Верди (Жермон), „Аида“ на Верди (Амонастро), „Андре Шение“ на Джордано (Жерар), а също така – в Деветата симфония на Бетовен, „Кармина Бурана“ на Карл Орф и „Раждането на Христос“ на Милър.
Певецът е гостувал в Мексико, Бразилия, Чили, Япония, Египет, Китай, Италия. България, Австрия, Германия, Токио, Кайро, Франкфурт, Триест, и др. Предстая се с голям успех в Harmony Hall Fukui (Токио), Концертната зала Gansu Grand Theatre (Китай), Театъра в Баден и др.

Георги Димитров e сред доайените в българското диригентско изкуство. Музикалното му образование започва при известния цигулков педагог Розенберг, след това завършва Националната музикална академия в София със специалности оркестрово дирижиране при проф. Влади Симеонов и цигулка – при проф. Михаил Балкански. Специализира при Евгени Мравински и Арвид Янсонс в Санкт Петербург. От 1972 година е диригент на Пловдивската филхармония, а от 1981 г. – главен диригент и директор на Русенската опера, както и диригент в Софийската опера. В периода 1990-1995 г. той ръководи Симфоничния оркестър на Република Сан Марино. Награден е с най-високото отличие на Република Сан Марино – Кавалер на ордена „Санта Агата“.
От сезон 1995/1996 Георги Димитров отново е музикален директор и главен диригент на Пловдивската филхармония, а по-късно на Оперно-филхармонично дружество, Пловдив. Той реализира множество проекти, турнета в страната и чужбина, както и откриването на Европейския месец на културата, предавано директно по Евровизия. Дирижирал е всички значими български оркестри и е канен като гост-диригент на редица известни оркестри и оперни театри по света. Внушителният му репертоар включва симфонични произведения, опери, кантатно-ораториални творби. Той води майсторски класове по дирижиране, журира международни конкурси.
Дирижирал е всички български оркестри и е канен като гост-диригент на редица известни оркестри и оперни театри в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Испания и други.