Мария Стюарт и Цар Калоян на сцената на "Нощен Хоризонт"

Тя за малко да стане оперна певица. Той учил във Висшия икономически институт..., но театърът се оказал по-силен и по-вълнуващ и за двамата. Неговата учителка по литература и едно училищно тържество променили всичко. За нея предпочитанието към театъра дошло след избора и за ролята на квартеронката Елоиза в пиесата „Чичо Томовата колиба” и представленията в театър „Възраждане”, където усетила затаения дъх на публиката и невероятната топлина от салона. Така театърът станал част от техния живот. Една магия и отрова, но сладка - както се изрази Виолета Бахчеванова.

И двамата учили в класа на проф. Филип Филипов във ВИТИЗ, но любовта дошла постепенно, според Виолета Бахчеванова. В живота им не е присъствала театралната романтика, защото сцената и животът са много различни. Едва намерили време  да се оженят, тъй като тогава били в Бургаския театър и с едно изключение т.е. един спектакъл играели във всички постановки. Така една нощ пътували до София, за да сключат брак, а на следващия ден – обратно за Бургас, за да играят в поредното представление. Танцът на живота им е бил много забързан заради многото ангажименти в театъра, радиото, телевизията и киното и времето за децата им е било ограничено. В студиото на "Нощен Хоризонт" Васил Стойчев сподели каква великолепна майка е била Виолета Бахчеванова и джентълменски и направи почти любовно обяснение и сега – 55 години след техния брак.

Актьорът играе много роли и всяка от тях обогатява и дава нещо за бъдещата роля - каза Васил Стойчев. Четири-пет са образите, които остават завинаги в паметта на твореца. За Виолетана Бахчеванова това е дебютната и роля в Народния театър на Мария- Десислава от „Иван Шишман” на Камен Зидаров, която е дала името на много Десислави в България, както и на тяхната първа дъщеря Десислава. И още: Мария Стюард от едноименната пиеса на Шилер, Фотина в „Казаларската царица” на Иван Вазов, Мелания Кирпичова в „Деца на слънцето” на Максим Горки. За последната роля тя получава 8 ръкопляскания по време на представлението в залата на МХАТ, когато трупата на НТ гостува в Москва. Над 50 са нейните главни роли на сцената. Васил Стойчев е получил най-голямо удовлетворение от ролята си на Беналкасар в „Почивка в Арко Ирис” на Димитър Димов, изиграл е още ключови роли от българската класика като Бойчо Огнянов в „Под игото”, Владиков в „Хъшове” на Иван Вазов. Още много образи от руската и световната класика има в неговата творческа биография. Не бива да забравяме и ролята му на цар Калоян в едноименния филм на Дако Даковски.

Интересни неща за Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев научихме от техни по-млади колеги, които се включиха по телефона в „Нощен Хоризонт”. Жана Караиванова, която е била в една гримьорна с Виолета Бахчеванова ни каза, че за Виолета всичко друго е изчезвало, когато е играела на сцената. Дисциплината и е била свирепа. Тя е била абсолютно безкомпромисна. Цялата атмосфера около нея се нажежавала. Нищо друго в това свято пространство на театъра не е съществувало за нея освен конкретната роля и пиеса. Един от партньорите на Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев в спектакъла „Нерви за любов” Симеон Владов ни призна, че от тях се е научил на дисциплина в театъра, на психологически театър, на умението да извадиш най-дълбоките и скрити неща в себе си и да ги предложиш на публиката, както и на чисто човешките добри взаимоотношения, които е наблюдавал между тях. Той и до днес се обръща към Виолета с обръщението „мамо”. Актрисата Алиса Атанасова, която е и внучка на Виолета и Васил, ни сподели, че за нея те са най-добрите и достойни хора, които познава. Тя никога не ги е чувала да кажат нещо лошо или оскърбително за когото и да било и за нея те са достоен пример за подражание. Толкова са над всичко злободневно, че направо не принадлежат на нашето време.

Една развълнувана среща с актьорското семейство Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев. Поклон пред тях като творци и човеци! Дълбок поклон!