Генералният директор на Българското национално радио (БНР), г-н Милен Митев, гостува в предаването "Нашият ден", където говори за ролята си на настоящ и бъдещ генерален директор на медията. Той благодари за доверието, което му беше гласувано за втори мандат както от Съвета за електронни медии, така и от много от колегите му в радиото. По думите му това е оценка за постигнатото през последните три години и знак, че положителните страни на работата му надделяват над негативите.
"За мен това е много важно, тъй като всяко нещо, което се прави в радиото, се прави за хората в радиото и обратната връзка е едно от най-важните неща. Повече от 10 години не се е случвало да има директор, който да спечели втори последователен мандат, и това е огромна отговорност."
Митев изрази надежда, че ще има възможност да завърши започнатите в предходния мандат инициативи и в края на следващия мандат БНР ще бъде по-силно и стабилно. Той подчерта, че процесите често отнемат повече време от планираното, като дори няколко години може да се окажат недостатъчни.
"Най-важното за последните три години е, че успяхме да заявим много по-силно и ясно присъствието на БНР не само в ефира, но и в дигиталните платформи и в онлайн пространството."
Той отбеляза, че съдържанието, което БНР създава, е качествено, но често не достига до аудиторията, особено до младите хора, които нямат навика да слушат радио.
На въпрос за по-слабото онлайн присъствие на програма "Христо Ботев", споделено по време на представянето на концепцията му, Митев отговори:
"На първо място, ще разчитам на хората в програмата. Материалите, свързани с култура и наука, не се приоритизират толкова бързо и често се качват със закъснение. В програма "Хоризонт" повече хора създават съдържание за сайта, и мисля, че трябва да вървим в тази посока".
Той добави, че назначаването на повече уебредактори на този етап не е възможно и всеки трябва да участва както в създаването на съдържание за ефира, така и в дигиталната му версия. "Не мисля, че можем да си позволим назначаването на повече уебредактори."
"Очаква се всеки да поеме малко повече задачи, като не само създава съдържание за ефира, но и допринася за дигиталното присъствие на радиото. Естествено, това трябва да бъде съпроводено с адекватна компенсация, което отново ни връща към темата за заплащането и натовареността.
За съжаление, заплатите в нашата институция изостават от средните нива за София и страната. Това е област, върху която трябва да се работи много сериозно. Разбира се, не всичко зависи от нас – частта, която можем да контролираме, е свързана с оптимизацията на структурата на радиото. Термини като "оптимизация" и "съкращение" винаги са трудни и стоят като тежка сянка. През последните години успяхме да намалим щата на БНР с около 100 позиции, без да компрометираме качеството на услугите, които предлагаме. Но не можем да продължаваме с тези съкращения безкрайно, защото не искаме да се отказваме от програмите си, музикалните състави и всички останали важни дейности, които радиото извършва.
Единственият начин е да убедим тези, които решават за бюджета ни, че инвестицията в радиото е необходима. Не мисля, че в близко бъдеще можем да очакваме промени в закона или във финансиращия модел, особено с оглед на липсата на политическа стабилност, необходима за такъв дебат."
Митев изрази необходимостта от промяна в модела на финансиране на БНР, като заплатите на служителите трябва да бъдат обвързани с реалната стойност на създаваното съдържание.
"Няма да е лесно да се разработи подобна методика, но сме длъжни да опитаме заради цялото общество."
"Единственият начин да се разреши проблемът със заплатите на служителите на БНР е просто да се смени моделът и финансирането, което БНР получава, да се обвърже с това, което правим. Да може да се направи оценка колко струва изработването на едно предаване за култура, колко такова за новини, какви хора и екипи са нужни, за да го направят, както и каква техника."
Той сподели още, че въпреки трудностите, ръководният екип на БНР продължава да работи ефективно, като комуникацията между членовете е добра.
"Засега ръководният екип работи, естествено винаги има какво да се подобри, противно на мнения, които се чуха в дните на конкурса, не смятам, че комуникацията е толкова разрушена. Мисля, че и ръководният екип съумява да комуникира по между си."
"Бих искал да пожелая на всички, които работят в радиото, да продължаваме напред заедно, защото, когато радиото работи като екип, то е много по-силно", каза той в края на разговора.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В навечерието на Светлите празници вратите към душите си, към музиката и дома си, отваря музикалното семейство Цанови. Повод за ефирната среща дава очарователната Кристина Цанова – оркестрант в групата на първи цигулки в Софийската филхармония. Заедно с нея в студиото са: майка ѝ Катя Цанова, оркестрант в групата на първи цигулки в Академичен..
В рубриката "Разговорът" разговаряме с Емануела Иванова – директор на платформата за доброволчество TimeHeroes. Тя сподели вдъхновяващи новини за коледните мисии и благотворителните инициативи през изминалата година. Ето какво разказа тя в ефира на „Нашият ден“: "Макар платформата да не изглежда толкова динамична отвън, извън нея се случват..
Проектът на TerraLife Solutions е вдъхновяващ пример за това как иновациите могат да дадат решения на глобални проблеми като деградацията на почвите и климатичните промени. Внедряването на подобни практики не само ще подпомогне устойчивото развитие на земеделието, но и ще подобри качеството на храната и живота в дългосрочен план. Тази статия..
Твърди се, че има старо пророчество, което гласи, че когато всички християни посрещнат Рождество Христово на една и съща дата, злото ще изчезне от света. Ние няма как да приемем това твърдение на 100 процента, но пък от друга страна звучи убедително и дава надежда. В момента около 2,6 милиарда са християните на Земята. 2,3 млрд. от тях се готвят..
Традиционно много българи избират да прекарат коледните и новогодишни празници в Гърция , а тя ги очаква с мирис на канела и цитруси. Редакторът Наталия Маева разказва в "Нашият ден" как протичат празничните дни в южната ни съседка и какви обичаи спазват гърците на Рождество и Нова година. В Гърция семействата са големи, по..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg