Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Необходима е промяна в модела на финансиране на БНР

Милен Митев: Създаването на дигитално съдържание е ключово за бъдещето на радиото

| обновено на 18.10.24 в 11:38
Генералният директор на БНР Милен Митев.
Снимка: Ани Петрова

Генералният директор на Българското национално радио (БНР), г-н Милен Митев, гостува в предаването "Нашият ден", където говори за ролята си на настоящ и бъдещ генерален директор на медията. Той благодари за доверието, което му беше гласувано за втори мандат както от Съвета за електронни медии, така и от много от колегите му в радиото. По думите му това е оценка за постигнатото през последните три години и знак, че положителните страни на работата му надделяват над негативите.

"За мен това е много важно, тъй като всяко нещо, което се прави в радиото, се прави за хората в радиото и обратната връзка е едно от най-важните неща. Повече от 10 години не се е случвало да има директор, който да спечели втори последователен мандат, и това е огромна отговорност."

Митев изрази надежда, че ще има възможност да завърши започнатите в предходния мандат инициативи и в края на следващия мандат БНР ще бъде по-силно и стабилно. Той подчерта, че процесите често отнемат повече време от планираното, като дори няколко години може да се окажат недостатъчни.

"Най-важното за последните три години е, че успяхме да заявим много по-силно и ясно присъствието на БНР не само в ефира, но и в дигиталните платформи и в онлайн пространството."

Той отбеляза, че съдържанието, което БНР създава, е качествено, но често не достига до аудиторията, особено до младите хора, които нямат навика да слушат радио.

На въпрос за по-слабото онлайн присъствие на програма "Христо Ботев", споделено по време на представянето на концепцията му, Митев отговори:

"На първо място, ще разчитам на хората в програмата. Материалите, свързани с култура и наука, не се приоритизират толкова бързо и често се качват със закъснение. В програма "Хоризонт" повече хора създават съдържание за сайта, и мисля, че трябва да вървим в тази посока".

Той добави, че назначаването на повече уебредактори на този етап не е възможно и всеки трябва да участва както в създаването на съдържание за ефира, така и в дигиталната му версия. "Не мисля, че можем да си позволим назначаването на повече уебредактори." 

"Очаква се всеки да поеме малко повече задачи, като не само създава съдържание за ефира, но и допринася за дигиталното присъствие на радиото. Естествено, това трябва да бъде съпроводено с адекватна компенсация, което отново ни връща към темата за заплащането и натовареността.

За съжаление, заплатите в нашата институция изостават от средните нива за София и страната. Това е област, върху която трябва да се работи много сериозно. Разбира се, не всичко зависи от нас – частта, която можем да контролираме, е свързана с оптимизацията на структурата на радиото. Термини като "оптимизация" и "съкращение" винаги са трудни и стоят като тежка сянка. През последните години успяхме да намалим щата на БНР с около 100 позиции, без да компрометираме качеството на услугите, които предлагаме. Но не можем да продължаваме с тези съкращения безкрайно, защото не искаме да се отказваме от програмите си, музикалните състави и всички останали важни дейности, които радиото извършва.

Единственият начин е да убедим тези, които решават за бюджета ни, че инвестицията в радиото е необходима. Не мисля, че в близко бъдеще можем да очакваме промени в закона или във финансиращия модел, особено с оглед на липсата на политическа стабилност, необходима за такъв дебат."

Митев изрази необходимостта от промяна в модела на финансиране на БНР, като заплатите на служителите трябва да бъдат обвързани с реалната стойност на създаваното съдържание.

"Няма да е лесно да се разработи подобна методика, но сме длъжни да опитаме заради цялото общество."

"Единственият начин да се разреши проблемът със заплатите на служителите на БНР е просто да се смени моделът и финансирането, което БНР получава, да се обвърже с това, което правим. Да може да се направи оценка колко струва изработването на едно предаване за култура, колко такова за новини, какви хора и екипи са нужни, за да го направят, както и каква техника."

Той сподели още, че въпреки трудностите, ръководният екип на БНР продължава да работи ефективно, като комуникацията между членовете е добра.

"Засега ръководният екип работи, естествено винаги има какво да се подобри, противно на мнения, които се чуха в дните на конкурса, не смятам, че комуникацията е толкова разрушена. Мисля, че и ръководният екип съумява да комуникира по между си."

"Бих искал да пожелая на всички, които работят в радиото, да продължаваме напред заедно, защото, когато радиото работи като екип, то е много по-силно", каза той в края на разговора.

Чуйте разговора в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Персонализирана терапия за рак: Български изследовател сред водещите млади учени на света

Иновативното проучване на лечение на рак на гърдата, ръководено от д-р инж. Веселина Узунова, ѝ донесе място сред топ 30 финалисти в световния формат на Програма "Най-изявените млади личности на света" за 2023 г., организирана от Международната младежка камара – България (JCI Bulgaria). Проучването ѝ в областта на туморната нанотераностика следва..

обновено на 18.10.24 в 12:40

Село Лозен стана дом на първия музей на лютото в Европа

В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" беше представен първият "Музей на лютото" в Европа, разположен във ферма "Чили Хилс" в село Лозен. Той е отворен за посещения напълно безплатно и предлага уникално преживяване за любителите на люти чушки. В музея могат да се видят над 130 вида люти чушки от различни краища на света ,..

публикувано на 18.10.24 в 09:09
Цитаделата на Анкара – животът тук не е спирал през вековете

Цитаделата на Анкара, или какви истории разказва камъкът

Като говорим за Анкара, може би още в началото трябва да кажем, че до 1930 г. градът е известен под името Ангора, а в античността като Анкира. Анкара е била културен и търговски център, както и важна спирка по Пътя на коприната. Столицата днес е вторият по големина град в страната, с население от близо 6 млн. души. А разказът за Анкара може да..

публикувано на 17.10.24 в 15:05
Църквата

София от Античността до края на XIX век – публична лекция

Насочваме вниманието на слушателите на "Нашият ден" към интересно събитие на тема културното и историческо наследство в столицата. Доц. д-р Боян Думанов ще проведе публична лекция на тема "Сердика – Средец – София: От Античността до края на XIX век". Доц. Думанов е ръководител на департамент "Археология" към НБУ, като   лекцията му ще..

публикувано на 17.10.24 в 11:26
Проект за паметник

Урок по родолюбие извън класната стая

Запознаваме слушателите на "Нашият ден" с един учител, който преподава урок по родолюбие извън класната стая. Разговаряме с младия преподавател по история и география Славчо Свиленов, решил да дава частни уроци, а всички получени от тях пари да дарява за изграждането на паметник на радомирските воини . Благородната инициатива, обединяваща в..

публикувано на 17.10.24 в 09:30