Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Спомен за Петър Петров - Парчето

БНР Новини

Червено сред графита
или просто Петьо Парчето

 
С червена фланела на голо той пореше улиците на града, размахвайки сърцето си. Обикновено се връщаше след сутрешното си плуване и бе изпълнен със завидна енергия.
Джазът бе негова стихия, защото най-естествено изразяваше необяздения му дух. Изключителен ерудит, той можеше да си позволи да бъде себе си, без да се съобразява със статуквото.
Пълнеше сцената толкова естествено, колкото и душите на хората. Всички бяха негови и той беше на всички. Истината е, че без апостолската му работа, Русе никога не би се превърнал в заслужена марка на джаза.
Едно от първите ми интервюта като млад журналист бе с него. Това ме накара да заобичам жанра, защото той беше висококултурен, ярък и непредвидим – цяло богатство! Която и тема да засегнеш, се получаваше оная вълшебна амалгама в разговора, че забравяш за професията и се потапяш в удоволствието от общуването.
Трудно преживя изпадането на културата в немилост. Боледуваше от натикването й под миндера, от смитането на проблемите й по чергата. Приемаше го като лична обида, като че ли са посегнали на член от семейството му и това го накара постепенно да се зазида в себе си, в крепостта на собствената си личност.
...Казват, че в природата нямало вакуум. Може би. Но както е знайно, всяко правило има изключения, защото Парчето го НЯМА. И това го усещат всички. Няма ги щедрите му поздрави към безбройните му познати, няма я оптимистично червената му фланела сред графитените, навъсените улици, няма я музиката му, изтръгната от скритите кътчета на душата му...
И все пак не ми се плаче. Не, бате Петьо! Не! Защото си в мен: същият – емблематичен, щедър в изкуството да създаваш изкуство и да се раздаваш на всички, както със сигурност си и в паметта на русенци, защото си част от духа на града. Защото понякога, с периферното си зрение те мярвам в червено да пориш течението на улиците и целият ден ми става усмихнат.


Иглика Пеева
Откъс от книгата „Петър Петров - Парчето Свободният полет на духа“


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Тайните на Слава Славчева

В романа на Слава Славчева "Тайните на старата аптека" читателят тръгва на пътешествие във времето от древността до наши дни и обратно, сблъсквайки се с действителни исторически факти, преплетени с измислени събития, чието проследяване може да постави на изпитание способността му да осмисля едновременно множество сюжетни линии.  Романът "Тайните на..

публикувано на 31.01.23 в 17:15

Място за срещи

Софийската галерия "Теста" представя най-новия проект на бижутера Николай Сърдъмов, назован "Митинг поинт", или "Място за срещи". Колекцията от бижута е изградена върху темата за точките на пресичане между разнообразните структури в едно бижу, като пресечна точка между субкултурата и творческия обект. Нещата са от патинирано сребро, злато, чисто сребро,..

публикувано на 31.01.23 в 15:45

Българското документално кино и Балканските войни

Темата в "Разговорът" отново е за Балканските войни и за белезите, оставили те в душата на народа ни.  За мястото на Балканските войни в българското документално кино – разказват в "Нашият ден" Диана Захариева, режисьор на филма "Три свещи", и  Господин Неделчев-Дидо – съсценарист на филма. Филмът третира Втората Балканска война (Между съюзническата)..

публикувано на 31.01.23 в 14:15

Актрисата Елеонора Иванова и киното, което те пуска по пързалката на чувствата

Тя е само на 24 години, но вече има запомнящи се роли на театралната и киносцената. Отдава се на персонажите си, но не и на всяка цена. Ако не намира смисъл и урок за себе си в тях, не тръгва по този път. За своето време в света на актьорското майсторство е разбрала, че не бива да се впуска в неща, които просто не са нейните. Пък и нали някъде там..

обновено на 30.01.23 в 16:45
Сирак Скитник

Наследството на Сирака, белязано от отпечатъка на 2023 година

" Сирак Скитник действително може да бъде мислен като една от най-космополитните личности в историята на българското културно поле от първата половина на XX век. Роден през 1883 г., той ще извърви един сравнително кратък път до пролетта на 1943 г. до 5 март, когато ще поеме последната си глътка въздух. В този отрязък от време Сирак Скитник ще успее..

публикувано на 30.01.23 в 13:05