Червено сред графита
или просто Петьо Парчето
С червена фланела на голо той пореше улиците на града, размахвайки сърцето си. Обикновено се връщаше след сутрешното си плуване и бе изпълнен със завидна енергия.
Джазът бе негова стихия, защото най-естествено изразяваше необяздения му дух. Изключителен ерудит, той можеше да си позволи да бъде себе си, без да се съобразява със статуквото.
Пълнеше сцената толкова естествено, колкото и душите на хората. Всички бяха негови и той беше на всички. Истината е, че без апостолската му работа, Русе никога не би се превърнал в заслужена марка на джаза.
Едно от първите ми интервюта като млад журналист бе с него. Това ме накара да заобичам жанра, защото той беше висококултурен, ярък и непредвидим – цяло богатство! Която и тема да засегнеш, се получаваше оная вълшебна амалгама в разговора, че забравяш за професията и се потапяш в удоволствието от общуването.
Трудно преживя изпадането на културата в немилост. Боледуваше от натикването й под миндера, от смитането на проблемите й по чергата. Приемаше го като лична обида, като че ли са посегнали на член от семейството му и това го накара постепенно да се зазида в себе си, в крепостта на собствената си личност.
...Казват, че в природата нямало вакуум. Може би. Но както е знайно, всяко правило има изключения, защото Парчето го НЯМА. И това го усещат всички. Няма ги щедрите му поздрави към безбройните му познати, няма я оптимистично червената му фланела сред графитените, навъсените улици, няма я музиката му, изтръгната от скритите кътчета на душата му...
И все пак не ми се плаче. Не, бате Петьо! Не! Защото си в мен: същият – емблематичен, щедър в изкуството да създаваш изкуство и да се раздаваш на всички, както със сигурност си и в паметта на русенци, защото си част от духа на града. Защото понякога, с периферното си зрение те мярвам в червено да пориш течението на улиците и целият ден ми става усмихнат.
Иглика Пеева
Откъс от книгата „Петър Петров - Парчето Свободният полет на духа“
В романа на Слава Славчева "Тайните на старата аптека" читателят тръгва на пътешествие във времето от древността до наши дни и обратно, сблъсквайки се с действителни исторически факти, преплетени с измислени събития, чието проследяване може да постави на изпитание способността му да осмисля едновременно множество сюжетни линии. Романът "Тайните на..
Софийската галерия "Теста" представя най-новия проект на бижутера Николай Сърдъмов, назован "Митинг поинт", или "Място за срещи". Колекцията от бижута е изградена върху темата за точките на пресичане между разнообразните структури в едно бижу, като пресечна точка между субкултурата и творческия обект. Нещата са от патинирано сребро, злато, чисто сребро,..
Темата в "Разговорът" отново е за Балканските войни и за белезите, оставили те в душата на народа ни. За мястото на Балканските войни в българското документално кино – разказват в "Нашият ден" Диана Захариева, режисьор на филма "Три свещи", и Господин Неделчев-Дидо – съсценарист на филма. Филмът третира Втората Балканска война (Между съюзническата)..
Тя е само на 24 години, но вече има запомнящи се роли на театралната и киносцената. Отдава се на персонажите си, но не и на всяка цена. Ако не намира смисъл и урок за себе си в тях, не тръгва по този път. За своето време в света на актьорското майсторство е разбрала, че не бива да се впуска в неща, които просто не са нейните. Пък и нали някъде там..
" Сирак Скитник действително може да бъде мислен като една от най-космополитните личности в историята на българското културно поле от първата половина на XX век. Роден през 1883 г., той ще извърви един сравнително кратък път до пролетта на 1943 г. до 5 март, когато ще поеме последната си глътка въздух. В този отрязък от време Сирак Скитник ще успее..
Какво е компроматна война, защо виждаме атаки само срещу конкретни политически партии и политици и какво означава тази могъща атака на едните към..
Какъв е атмосферният, ценностен и емоционален въздух на България? Защо хората не припознават градския транспорт като алтернатива на автомобилния..
Всеки, който посети Съкровищницата на Хабсбургите във Виена , ще види короната на Ищван (Стефан) Бочкай, за която някои учени подозират, че е принадлежала..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg