Една арабска поговорка гласи: „Камилата яде бодли, а носи злато.“ Друга съветва: „Ако се влюбваш, нека е красива; ако ще крадеш, кради камила.“ Това са само две от многото крилати фрази, превърнали в главен герой на народната мъдрост едно преживно животно, които бедуините, обичат да повтарят, без да бъдат подканяни. По обясними причини: без „кораба на пустинята“, както още го наричат, милиони хора на планетата ни въобще не могат да си представят самия живот, тъй като няма как да оцелеят в екстремните условия, с които са свързали от векове своето битие. За тях камилата е основен транспорт, ценна храна, скъп ресурс на вълна и кожа, мерило за зестра, кръвнина и въобще за богатство, разменна валута и курбан за жертвоприношение, а отгоре на всичко „джамач“, тоест „прекрасна“ – неслучайно урината й се използва в местната козметика. За съжаление, вече се наложи тя да бъде вписана като критично застрашен животински вид в Червената книга. Случи се малко преди в Дубай да се появи първият неин клонинг, назован „Инджаз“ или другояче казано – „Достижение“. За да насочи вниманието на всички към тези тревожни факти, ООН обяви 2016 година за Международна година на камилата – повод да потърсим от зоолога Марио Лангуров отговор на въпроса с какво остава уникално до ден днешен това чифтокопитно животно в голямото семейство на бозайниците.
• 360 градуса: арабистът Стоян Доклев за символиката, ритуалите и вярванията, свързани с камилата като свещено животно в исляма и арабската култура – възможност да узнаем как от съобразителността на един източен пълководец, успял да убеди своя цар, че на грешната ни земя се срещат камили, които могат да говорят, се е родила прочутата максима „Я камилата, я камиларя!“. Кой знае дали пък наистина не е така – камилата всичко може, даже и да плюе?!
Навярно повечето от нас, особено принадлежащите към поколенията над 30 години, ще разпознаят у себе си признаците на напрежение, тревожност и дискомфорт пред непрекъснато обновяващите се технологии, средства за комуникация и технологични изобретения. Е, оказва се, че това състояние си има име, а вече се търсят и популяризират стратегии и методи за..
Говорим за причастни към съдбата на България чужденци, живели у нас по различно време, дошли от различни страни, представители на различни занятия, но обединени от доброто отношение към нас. Правим го по повод новоиздадената книга с автор Милена Димитрова, носеща такова заглавие – "Десет велики българолюбци". Вътре става дума за известните на всеки..
Като специален гост на Втората международна конференция Сино-Балканика "Културният диалог Китай-Балкани" в България пристигна д-р Ю Тие , световно признат лечител и лектор в областта на китайската традиционна медицина. Двуезичният форум бе организиран от Асоциацията на китаистите в България, Софийския университет и Световния център по..
Над 235 хил. души в България са в предиабетно състояние – това сочат данни на Международната диабетна федерация от 2021 година. 80 % от тези хора не подозират, че кръвната им захар е по-висока от нормалното, което представлява пряк риск от развитие на диабет тип 2. В навечерието на Световния ден за борба с диабета – 14 ноември – в Lege Artis..
Горе-долу преди година в "Познати и непознати" говорихме за борбата на майките и специалистите, които се грижат за хора с малнутриция и за малката им/голяма победа – в списъка с храните, които НЗОК заплаща, бяха включени и специалните храни за техните деца. Съобщихме и радостната новина, че над 550 български деца и възрастни вече ще получават..
В ефира на "Нашият ден" проф. Амелия Личева, поет, главен редактор на "Литературен вестник", директор на Софийския международен литературен фестивал и..
Захари Карабашлиев – писател, драматург и главен редактор на издателство "Сиела" – сподели своите възгледи за значими теми като образованието,..
Европейската нощ на театрите е събитие, което надхвърля езикови, религиозни и етнически бариери, като представя театралното изкуство в цялото му..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg