Две трети от земната повърхност се поделят между пет гигантски водни басейна – Атлантически, Тихи, Индийски, Северен Ледовити или Арктически и обособеният като самостоятелен от Световната хидрографска асоциация през 2000-та година Южен полярен, известен още като Антарктически океан.
От тези, около седемдесет и един процента от площта на нашата планета човечеството на практика до момента е проучило едва около пет – на човек понякога дори му се струва, че „венецът на природата“ знае повече за Луната и Марс, отколкото за родината на своя живот. За сметка на това, Световният океан продължава неудържимо да се прегрява, окислява и задъхва, губейки непрекъснато кислород. Появиха се и първите морски пустини – бунища в океанската акватория. Черупките на някои морски животни вече буквално се разтапят в своя дом. Много корали и миди все по-трудно успяват „да построят“ своите скелети, а десетки градове, даже острови са заплашени от потъване в резултат на покачването на морското равнище. Свидетели ли сме вече на необратими процеси в хидросферата и какво можем да направим, за да спасим люлката, в която се е залюлял единственият, познат до сега в Космоса живот? Мутира ли океанската флора и фауна и какво се случва в нашето Черно море? Ще ни помогнат ли странните авангардни идеи за спасяване на океана, авторите на които допускат дори „наторяване“ с желязо и „погребване“ на въглерода в подземните кухини на изчерпаните нефтени находища? За отговорите на тези въпроси без „ах“ и „ох“ разчитаме на океанографа доц. Елисавета Пенева.
• 360 градуса: ихтиологът Тихомир Стефанов – кой е любимият вид пластмаса за ядене на зоопланктона?
• Вечният двигател: екотехнологът Асен Ненов – фитопланктонът, който цъфти, докато умира, а би могъл да се преражда в храна, в гориво и биофасади за бъдещите ни сгради.
Навярно повечето от нас, особено принадлежащите към поколенията над 30 години, ще разпознаят у себе си признаците на напрежение, тревожност и дискомфорт пред непрекъснато обновяващите се технологии, средства за комуникация и технологични изобретения. Е, оказва се, че това състояние си има име, а вече се търсят и популяризират стратегии и методи за..
Говорим за причастни към съдбата на България чужденци, живели у нас по различно време, дошли от различни страни, представители на различни занятия, но обединени от доброто отношение към нас. Правим го по повод новоиздадената книга с автор Милена Димитрова, носеща такова заглавие – "Десет велики българолюбци". Вътре става дума за известните на всеки..
Като специален гост на Втората международна конференция Сино-Балканика "Културният диалог Китай-Балкани" в България пристигна д-р Ю Тие , световно признат лечител и лектор в областта на китайската традиционна медицина. Двуезичният форум бе организиран от Асоциацията на китаистите в България, Софийския университет и Световния център по..
Над 235 хил. души в България са в предиабетно състояние – това сочат данни на Международната диабетна федерация от 2021 година. 80 % от тези хора не подозират, че кръвната им захар е по-висока от нормалното, което представлява пряк риск от развитие на диабет тип 2. В навечерието на Световния ден за борба с диабета – 14 ноември – в Lege Artis..
Горе-долу преди година в "Познати и непознати" говорихме за борбата на майките и специалистите, които се грижат за хора с малнутриция и за малката им/голяма победа – в списъка с храните, които НЗОК заплаща, бяха включени и специалните храни за техните деца. Съобщихме и радостната новина, че над 550 български деца и възрастни вече ще получават..
В ефира на "Нашият ден" проф. Амелия Личева, поет, главен редактор на "Литературен вестник", директор на Софийския международен литературен фестивал и..
Захари Карабашлиев – писател, драматург и главен редактор на издателство "Сиела" – сподели своите възгледи за значими теми като образованието,..
Европейската нощ на театрите е събитие, което надхвърля езикови, религиозни и етнически бариери, като представя театралното изкуство в цялото му..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg