Една добре позната поговорка гласи, че пилците се броят наесен. Но в археологията „преброяването“ на резултатите става през февруари. Дни, пред откриването на поредната Представителна изложба, в залите на Националния археологически институт с музей (НАИМ) е особено напрегнато. Трябва да се подготвят витрините с експонати. Още веднъж прецизно да се огледа всичко. Напомня атмосферата в театър, преди началото на премиера. В масовата реч се настани формулировката „постижения на археологическото лято“. Всъщност, в тази професия сезонът е равен на година. Да, докато обичайно хората по това време се изтягат на плажа, с мисълта за приятна почивка, или пътешестват в чужбина, археологическите екипи работят на терен. И в жега. И когато хване студ. Всяка професия си има работни „заклинания“. В археологията напоследък все по-често се налагат няколко типични „мантри“, например: „Само да не вали! И парите по проекта да пристигнат навреме“.
Ето ни сега – пред поредното чудо: да видим най-доброто, от най-добрите постижения на изминалия археологически сезон 2015. И за гилдията, и за публиката предстоят вълнуващи срещи с историята. Пак ще жужат въпроси: Колко обекта ще бъдат представени и как? Ще има ли постери? Ще видим ли монети? Каква изненада е това разградско село Каменово, с находки на 6 200 години! Ето и Аугуста Траяна в Стара Загора! И още, и още... Как ли са оцелели до наше време епиграфските надписи. Колко интересни неща сме имали!
Може би това е малката награда за огромния труд, за невидимите нервни окончания, изпъвани многократно в между административни неуредици.
Представителната годишна изложба през февруари е финалът на един сезон, в който покълват надеждите и очакванията за следващия. Кратък миг на отдих и удовлетворение, в навечерието и на професионалния празник на археолозите, 14 февруари! Заедно с доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ при БАН, имаме сега възможност да „хвърлим поглед” към залите на музея, както и към бъдещите планове с най-важното, което предстои през 2016 година.
Дискусионни теми за алтернативната медицина, хомеопатията и природните продукти бяха във фокуса на срещата ни в ефир с проф. Людмил Пейчев. Учен, преподавател и практик той е убеден защитник на нашата флора и нейното здравословно влияние върху човешкия организъм. Освен в България, нашият гост е изнасял лекции в много страни на света и продължава да..
Тя е единствената жена опълченец, поне според историческите сведения, участвала като доброволка във всички войни за национално обединение след Освобождението, отличена с ордени за проявената храброст в боевете, носи мъжки дрехи, а духът и е непримирим. Тя е Йонка Маркова от с. Бойница, Видинско. Няма документално установена година на нейното..
Д-р Ралица Събева е главен асистент от Геолого-географския факултет на Софийския университет. Десетилетия наред специалисти от цял свят се опитват да намерят от благородния метал на ледения континент. Тя е първият човек, открил злато на остров Ливингстън, близо до българската изследователска база "Свети Климент Охридски". Участвала е в 3..
"Ако искаш да познаеш себе си, огледай се в очите на съседа си" казва древна източна поговорка. За да научим повече за себе си, от 20 години насам в "Познати и непознати" се оглеждаме в очите на съседите ни от различните малцинства в България – турци, арменци, евреи, роми, армъни, каракачани, руснаци... Вглеждаме се и в очите на съседите ни от т.нар...
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е сюрпризирано с "идеи", които най-малкото не са добре обмислени. Нерядко оставаме с впечатлението, че в публичното пространство се подхвърлят сюжети, които, без да са съществени, отвличат вниманието и..
Тракийския университет има свое учебно стопанство, което се развива и расте в последните години. Това стопанство от своя страна има и малка мандра, която..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg