Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Спомен за Светлана Котленко

БНР Новини
Много са спомените ми свързани със сценичните превъплъщения на Светлана Котленко. През 1983 имаше една великолепна постановка на операта „Атила“ на Верди и Светлана беше неотменна част от певческия състав. За жалост не са много документалните записи от стотиците спектакли, които тя е изпяла на сцената на Софийската опера. Помня я и като Норма, Турандот, Абигаиле. Помня и скромния, етичен и възпитан творец, който не парадираше с изявите си и работеше упорито, за да бъде винаги на на все по-високо певческо ниво.





Светлана Котленко е родена на 6 юли 1942 г. в Казанлък. Завършва софийското музикално училище със специалност пеене и ударни инструменти, а след това и софийската консерватория при Христо Бръмбаров. Печели петото общобългарското състезание за млади оперни певци и инструменталисти през 1969 г. и получава като награда двумесечна специализация в Сиена. След това продължава в учебния център на театър „Масимо“, Палермо. Част от обучението й са и участие в постановки на операта. По време на тригодишния си престой в Италия тя изпълнява мецосопрановите партии в постановки на театъра, сред които „Женитба“ на Мусоргски, „Нос“ на Шостакович. Участва и в концерти организирани от театъра в Сицилия и Тоскана. Да, артистичната кариера на певицата започва като мецосопран.





Сред твърде оскъдната информация за певицата попаднах на два отзиви от пресата през 1965 г.
Светлана Котленко е мецосопран с лек център, стабилни гръдни тонове и блестящи височини... Котленко пее без всякакво напрежение, търси не силата, а изразността и това й помогна с успех да издържи тежката програма, която би затруднила даже опитни певци.“
„За мецосопрана Светлана Котленко се заговори миналата година на дебюта й на концертния подиум. Талантът, музикалната култура и сценичното очарование на младата певица спечелиха симпатиите на публиката и музикалната общественост.“