Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Спомен за Светлана Котленко

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Много са спомените ми свързани със сценичните превъплъщения на Светлана Котленко. През 1983 имаше една великолепна постановка на операта „Атила“ на Верди и Светлана беше неотменна част от певческия състав. За жалост не са много документалните записи от стотиците спектакли, които тя е изпяла на сцената на Софийската опера. Помня я и като Норма, Турандот, Абигаиле. Помня и скромния, етичен и възпитан творец, който не парадираше с изявите си и работеше упорито, за да бъде винаги на на все по-високо певческо ниво.





Светлана Котленко е родена на 6 юли 1942 г. в Казанлък. Завършва софийското музикално училище със специалност пеене и ударни инструменти, а след това и софийската консерватория при Христо Бръмбаров. Печели петото общобългарското състезание за млади оперни певци и инструменталисти през 1969 г. и получава като награда двумесечна специализация в Сиена. След това продължава в учебния център на театър „Масимо“, Палермо. Част от обучението й са и участие в постановки на операта. По време на тригодишния си престой в Италия тя изпълнява мецосопрановите партии в постановки на театъра, сред които „Женитба“ на Мусоргски, „Нос“ на Шостакович. Участва и в концерти организирани от театъра в Сицилия и Тоскана. Да, артистичната кариера на певицата започва като мецосопран.





Сред твърде оскъдната информация за певицата попаднах на два отзиви от пресата през 1965 г.
Светлана Котленко е мецосопран с лек център, стабилни гръдни тонове и блестящи височини... Котленко пее без всякакво напрежение, търси не силата, а изразността и това й помогна с успех да издържи тежката програма, която би затруднила даже опитни певци.“
„За мецосопрана Светлана Котленко се заговори миналата година на дебюта й на концертния подиум. Талантът, музикалната култура и сценичното очарование на младата певица спечелиха симпатиите на публиката и музикалната общественост.“






А тези критики са за концерти на певицата в зала „Славейков“ с песни от Чайковски, Рахманинов и Мусоргски в първата част и арии от опери на Росини във втората – „Отело“, „Пепеляшка“, „Севилският бръснар“, „Италианката в Алжир“, „Семирамида“. Партньор на певицата в тези концерти е бил пианистът Константин Станкович.
През 1971 г. Светлана Котленко печели сребърен медал на конкурса „Виоти“ във Верчели, Италия. След 1972 се връща в България и става солистка на софийската опера. Тя дебютира там като Турандот през 1974 г.





Звездата й на международната сцена изгрява през 1982 г., когато по време на турне в Париж се налага да замести разболяла се певица в постановка на „Набуко“. На следващия ден във вестник „Льо монд“ излиза отзив: „Светлана Котленко се защити много умело, дори забележително добре, превръщайки една дива Абигаиле, неудържима, с акробатична игра, със звучността на тоновете по маниера на Мария Калас и с изключителна виртуозност.“
След 1982 г. Светлана Котленко започва да получава покани от различни сцени по света, а отзивите от критиката са все така ласкави: „Българското сопрано показа блестящи резултати, голяма музикалност, стил в пеенето, силен, красив глас, зряла фраза и елегантност.“
„Една прекрасна артистка от класа!“
„С ролята на Одабела Котленко превзе най-запалената и безкомпромисна публика от този град в Италия (Парма)“

Както и в началото на певческата си кариера, успоредно с оперните изяви тя продължава да изнася и камерни концерти. Попаднах на кратки анонси сред които и един за концерт в зала „Славейков“ с песни на Роберт Шуман, Мануел Де Файя и Рихард Щраус с пианиста Атанас Атанасов. Годината вече е 1983 и тя все така всеотдайно отделя време и за малките форми.





Внезапно свършва животът й – на 4 февруари 1992. Преди това последната й роля, която тя е изпълнила, била Абигаиле – ролята, която й отвори пътя към световните сцени.
Записите, които ще звучат са дирижирани от Любен Пинтев, Руслан Райчев, Недялко Недялков, Борис Хинчев и Владимир Гяуров. Те са осъществени между 1967 и 1986 г.

петък, 5 февруари, от 23 часа
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аделина Александрова и Георги Димитров

Диригентът Георги Димитров: Имал съм звездни мигове, но не съм ги усещал като такива

Наричат го „институция в музикалния ни живот“, а около начина му на работа и особеностите на характера му се носят легенди. Диригентът Георги Димитров, който не обича да го наричат маестро, но в действителност напълно заслужава тази титла, е от онези големи личности, срещите с които винаги се превръщат в празник. Изключителен професионалист, работил с..

публикувано на 03.12.21 в 08:05

Нов детски мюзикъл „Зайченцето бяло“

На сцената на Музикалния театър „Стефан Македонски“ на 5 и 10 декември от 11 часа ще оживее детският мюзикъл „Зайченцето бяло“ по музика на Румен Бояджиев-син и текст на Венелин Методиев, вдъхновен от едноименната песен на Леда Милева и Петър Ступел. „Нашата идея беше да направим серия от приказки, свързани с музикално-сценичния живот. Обърнахме..

публикувано на 02.12.21 в 12:05

Григор Паликаров – многостранен талант

В „Студио „Музика“ гостува Григор Паликаров – диригент, пианист и композитор, концертирал в почти цял свят: Европа, Азия, САЩ и Латинска Америка, на 30 ноември. Носител е на наградата „Златно перо“ през 2009 г., „Емил Чакъров“ – 2019, „Кристална лира“ през 2002, 2012 и 2017, както и „Златна лира“ за изключителен принос към българското музикално..

публикувано на 30.11.21 в 08:40

Програмата на еврокласик ноктюрно от 1 до 15 декември 2021

1 декември 3.00 часа – Жорж Орик (1899-1983), Трио за обой, кларинет и фагот. Изпълнява ансамбъл Мидвест (Дания). 3.14 часа – Бенджамин Бритън (1913-1976), Пан из „Шест метаморфози по Овидий“, оп. 49. Изпълнява Петер Кирщайн (обой). 3.16 часа – Ребека Кларк (1886-1979), Думка - дуо кончертанте за цигулка, виола и пиано. Изпълнява ансамбъл Мидвест..

публикувано на 30.11.21 в 08:15
Йонас Кауфман ролята на Радамес

„Аида“ със Сондра Радвановски и Йонас Кауфман от Париж

150-годишнината от първата премиера на операта „Аида“ от Верди трябваше да бъде увенчана с продукция на Парижката опера с Йонас Кауфман, Сондра Радвановски и Елина Гаранча (за първи път в ролята на Амнерис). Това трябваше да е и гвоздеят на сезон 2020/2021 година в Европа, според намеренията на новото ръководство на операта. Covid ситуацията обаче..

публикувано на 27.11.21 в 09:15
Подкасти от БНР