Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за Светлана Котленко

БНР Новини
Много са спомените ми свързани със сценичните превъплъщения на Светлана Котленко. През 1983 имаше една великолепна постановка на операта „Атила“ на Верди и Светлана беше неотменна част от певческия състав. За жалост не са много документалните записи от стотиците спектакли, които тя е изпяла на сцената на Софийската опера. Помня я и като Норма, Турандот, Абигаиле. Помня и скромния, етичен и възпитан творец, който не парадираше с изявите си и работеше упорито, за да бъде винаги на на все по-високо певческо ниво.





Светлана Котленко е родена на 6 юли 1942 г. в Казанлък. Завършва софийското музикално училище със специалност пеене и ударни инструменти, а след това и софийската консерватория при Христо Бръмбаров. Печели петото общобългарското състезание за млади оперни певци и инструменталисти през 1969 г. и получава като награда двумесечна специализация в Сиена. След това продължава в учебния център на театър „Масимо“, Палермо. Част от обучението й са и участие в постановки на операта. По време на тригодишния си престой в Италия тя изпълнява мецосопрановите партии в постановки на театъра, сред които „Женитба“ на Мусоргски, „Нос“ на Шостакович. Участва и в концерти организирани от театъра в Сицилия и Тоскана. Да, артистичната кариера на певицата започва като мецосопран.





Сред твърде оскъдната информация за певицата попаднах на два отзиви от пресата през 1965 г.
Светлана Котленко е мецосопран с лек център, стабилни гръдни тонове и блестящи височини... Котленко пее без всякакво напрежение, търси не силата, а изразността и това й помогна с успех да издържи тежката програма, която би затруднила даже опитни певци.“
„За мецосопрана Светлана Котленко се заговори миналата година на дебюта й на концертния подиум. Талантът, музикалната култура и сценичното очарование на младата певица спечелиха симпатиите на публиката и музикалната общественост.“






А тези критики са за концерти на певицата в зала „Славейков“ с песни от Чайковски, Рахманинов и Мусоргски в първата част и арии от опери на Росини във втората – „Отело“, „Пепеляшка“, „Севилският бръснар“, „Италианката в Алжир“, „Семирамида“. Партньор на певицата в тези концерти е бил пианистът Константин Станкович.
През 1971 г. Светлана Котленко печели сребърен медал на конкурса „Виоти“ във Верчели, Италия. След 1972 се връща в България и става солистка на софийската опера. Тя дебютира там като Турандот през 1974 г.





Звездата й на международната сцена изгрява през 1982 г., когато по време на турне в Париж се налага да замести разболяла се певица в постановка на „Набуко“. На следващия ден във вестник „Льо монд“ излиза отзив: „Светлана Котленко се защити много умело, дори забележително добре, превръщайки една дива Абигаиле, неудържима, с акробатична игра, със звучността на тоновете по маниера на Мария Калас и с изключителна виртуозност.“
След 1982 г. Светлана Котленко започва да получава покани от различни сцени по света, а отзивите от критиката са все така ласкави: „Българското сопрано показа блестящи резултати, голяма музикалност, стил в пеенето, силен, красив глас, зряла фраза и елегантност.“
„Една прекрасна артистка от класа!“
„С ролята на Одабела Котленко превзе най-запалената и безкомпромисна публика от този град в Италия (Парма)“

Както и в началото на певческата си кариера, успоредно с оперните изяви тя продължава да изнася и камерни концерти. Попаднах на кратки анонси сред които и един за концерт в зала „Славейков“ с песни на Роберт Шуман, Мануел Де Файя и Рихард Щраус с пианиста Атанас Атанасов. Годината вече е 1983 и тя все така всеотдайно отделя време и за малките форми.





Внезапно свършва животът й – на 4 февруари 1992. Преди това последната й роля, която тя е изпълнила, била Абигаиле – ролята, която й отвори пътя към световните сцени.
Записите, които ще звучат са дирижирани от Любен Пинтев, Руслан Райчев, Недялко Недялков, Борис Хинчев и Владимир Гяуров. Те са осъществени между 1967 и 1986 г.

петък, 5 февруари, от 23 часа
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Сикстинската капела - реконструкция през 1480 г.

Музиката в Сикстинската капела около 1490

В последните години на XV век Сикстинската капела е съвсем нова. Създадена по нареждане на папа Сикст IV, на когото е и кръстена, тя е завършена през 1482 г. и представлява епицентърът на папското богослужение, макар и не всички литургии да са се провеждали там. Знае се, че личният хор на върховния понтифекс е пеел в Сикстинската капела около 40 пъти..

публикувано на 20.02.24 в 09:10
Атанас Кръстев, Валерия Христова-Димитрова, Гергана Иванова и Мартина Табакова

Красива програма с творби за флейта, виолончело и пиано

Гергана Иванова, Мартина Табакова и Атанас Кръстев предлагат на публиката в камерна зала "България" по-рядко изпълнявани произведения от Йозеф Хайдн, Йохан Хумел, Филип Гобер и Жак Ибер на 20 февруари 2024 година. "Аз съм много щастлив, че имаме възможност да направим този проект. Смятам, че тези произведения не се познават много добре от..

публикувано на 19.02.24 в 12:05
Корин Уинтърс и Антон Росицкий

"Русалка" на Дворжак за първи път на оперната сцена в Лиеж

Сцената е огряна от сребърна луна, на брега на езерото лежи безжизненият принц, повален от фаталната целувка на красивата нимфа. Над студената водна повърхност отеква тъжният плач на Водния дух, загубил завинаги любимата си дъщеря. Завесата в Лиеж бавно се спускаше след изумително красивия финал на "Русалка". Поетичният шедьовър на Антонин Дворжак се..

публикувано на 18.02.24 в 08:50

"Жената без сянка" от Рихард Щраус с възхитително изпълнение на сцената на Виенската държавна опера

Спектакъл на "Жената без сянка" от Рихард Щраус от 14 октомври 2023 година във Виенската държавна опера оставя публиката "разтърсена и с възстановена вяра в човечеството", споделя Ацуко Имамура. В солистичния състав участват Андреас Шагер, Елза ван ден Хефер, Таня Ариане Баумгартнер, Клеменс Унтеррайнер, Михаел Фоле, Елена Панкратова, Мария Назарова,..

публикувано на 17.02.24 в 07:50

Стефани Кръстева-Павлова: И на сцената, и в живота винаги съм една и съща – Стефани

"Вярвам, че когато си добър човек, държиш се чистосърдечно и се развиваш по начин, по който не осуетяваш развитието на някой друг, непременно ще успееш" – казва Стефани Кръстева-Павлова. Тя е живото доказателство, че когато Господ дава, дава щедро – в нея са събрани физическа и душевна красота, добро сърце и много талант! Представител на най-младата..

публикувано на 16.02.24 в 11:35