Темата за клошарите като клише, която Документално студио започна миналата седмица, продължава. Тази събота ще чуете „Монолози на скитника“ – от Николай Станков. Отново поглед към хората, които живеят на улицата и ровят в кофите за боклук. Този път авторът надниква там през очите на един клошар:
Съкратиха ме, нямаше работа...
Регистрирах се като безработен, но ми направиха хиляди номера...
Предпочетох да гладувам, отколкото да сваля шапка...
Брат ми ме удари и казах, че няма да стъпя повече в този дом...
И през погледа на хората наоколо. Как те виждат бездомниците:
Едни животът ги е довел до това положение. Други сами са си избрали, но съм сигурна, че не са така борбени, както трябва да бъдат.
Убедена съм, че той и по друг начин може да се справи с живота.Може би няма шанс да преживява по друг начин, но и смятам, че мързеливите хора стават клошари.
За едни това е съдба, за други е собствен избор.
Няма да забравя как веднъж едно дете хвърли в кофата за боклук недояден сандвич пред очите на един клошар и не му го подаде. Значи те са невидими. Бедността е невидима. Никой не иска да забелязва лошото в живота.
Явно хората, които поради стечение на обстоятелства са останали на улицата, без работа, без дом са като че ли по-добрите хора, а по-лошите хора успяват да се справят по някакъв начин.
Съжалявам за този човек, който няма къде да се приюти. Когато мина покрай фургона, виждам, че живее в нечовешки условия. Всеки може да стигне до дъното. Доколкото разбирам този човек, който сега живее във фургона е бил учител... Значи е интелигентен човек...
С какво би могло да се помогне на един просяк? С нищо. Той иска да бъде просяк. Ако искаше да живее по друг начин, той би направил нещо. Може би са отчаяни. Но има и хора, които се правят на отчаяни.
Клошар... кой става... може би обстановката, в която живеем, е предпоставка за клошари...
И ние не знаем. Авторът на „Монолози на скитника“ задава въпроси, но не дава отговори. Слушайте и преценете сами.
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Според руския академик Козирев времето е енергия, способна да се разсейва или концентрира. Известните огледала на Козирев променят плътността на времето и доказват, че човешкият мозък е способен да получава информация независимо от географията и от времето. Те предават и приемат информация. Там миналото и бъдещето се преплитат. Според академик Козирев..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
С премиера ще посрещне публиката си тази вечер Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе. Пиесата е "Духът на поета" от Стефан Цанев, която се играе с голям..
Има ли театър на миналото и театър на бъдещето, или театърът е винаги жив, неповторим и все същият? В Световния ден на театъра в "Нашият ден" говорят..
В епизод 537 "Трамвай по желание" представя екипа на независимия спектакъл "Косвени щети", в лицето на актрисите Анелия Мангърова, Владинелла Кацарска,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg