Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В търсене на избледнелите следи от едно ярко и неповторимо начало

Диригентът Илия Темков
Снимка: личен архив
С годините началото на едно дело, което е станало толкова важна част от музикалния живот на нацията, придава тежест на съвременната ни култура, се губи като представа и образ на определена личност, идея положена в него. Международният музикален фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе се появява на културния ни афиш с такава естественост и очакване за всички, които искат да чуят изпълнения на най-добри български музиканти и да се докоснат до изкуството на чужди изпълнители, за които само биха си мечтали, така както с нетърпение през март всяка година се чака да се случи пролетта.
Фестивалът, с повече от 50 години история, пази спомените от сътворението си само в малкото живи участници и разбира се в тези млади поколения, които са попивали събитията, подрастващите музиканти, на които концертите с всички български оркестри и гостуващите от чужбина, хорове, оперни представления, авторски концерти са били невероятна школа по музика. Дрезденска филхармония, Гевандхаузоркестър, Симфоничния оркестър и хор на Берлинското радио, Катовицката филхармония, Пражки камерен оркестър, Ленинградската филхармония, на диригентския пулт Курт Мазур, Карол Стрия, Евгений Светланов, Юрий Темирканов, Генадий Рождественски във време, когато няма Телевизия и Интернет, няма дискове. Да създадеш този музикален празник в един провинциален български град, като поставиш на преден план българското музикално творчество, интересът към съвременните чужди автори и възможност да се чуят класически образци, в техните традиции. И нещо повече от това е да накараш чуждите оркестри да изпълнят толкова много български творби, затова сигурно се изисква много специална дарба.
Дригентът Илия Темков е притежавал такава дарба и когато става диригент на Русенската филхармония през 1960 г. идеите му се разгръщат една след друга, замахът му буди силно изумление и днес. Всичко тогава получава благословия в партийни кабинети „спуска се отгоре“ и се „отчита като мероприятие“. Но Илия Темков успява да постави началото на разменни концерти с помощта на собствените си връзки с немските си колеги и с таланта си да увлече и колегите си от Русенската филхармония, за да отделят от скромните си средства, от времето си, да подкрепят с участието си това Дон Кихотовско начинание. Много диригенти са използвали връзките си, за да осъществят взаимни гостувания на съставите си, а много по-често и самите професори са се грижили за свои добри студенти, да получат шанс да се изявят тук и там. Но никой не е замислял и осъществил в такив мащаб музикално начинание, което да даде шанс на толкова много музиканти едновременно, също и на публиката, да проектира насоки на музикално развитие, да създаде статут, използвайки всички възможности на времето и надхвърляйки въображението и смелостта на останалите, но и давайки им кураж да се проявят на свой ред.
В 1983 г., по време на поредните „Мартенски музикални дни“ в Русе, Илия Темков разказва пред микрофон за началните десетина години. Говори лаконично, събрано, сякаш докладва в официозен стил за случилото се. Дори ти се струва, че чете написан текст, но не, говори мелодично, последователно, превъзходният лектор от образователните концерти, с които си го спомнят с възхищение. Само на моменти просветва вътрешно вълнение, акцент на определено събитие, на нещо важно, което се е случило, на неговото дълбоко удовлетворение. Блаженството, с което архитектът поглежда към своите постройки, градинарят към своите растения.
Един от най-непретенциозните и най-ценни записи в Златния фонд на БНР – единственият в който диригентът Илия Темков говори за това как е започнал фестивалът „Мартенски музикални дни“ в Русе. Има писмени публикации за това начало, но тук ни го припомня неговият създател и организатор със своя личен разказ, така по-късните предания и спекулации нямат голям шанс.
Остава ние да не забравяме неговото име – Илия Темков или Темкиша, както с много любов е наричан от музиканти от всички възрасти.
А какво е бил наистина фестивалът в Русе и как е влияел на цялата музикална култура там, затова могат да говорят много известни русенски музиканти, израсли с него, един от тях е диригентът и композиторът Емил Табаков.

Снимката е предоставена от Милена Темкова, дъщеря на Илия Темков.

вторник, 22 март, от 19.30 часа


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Маестро Валентин Пейчинов отново в България

Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..

публикувано на 01.07.24 в 16:35
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05