Смята се, че криминалистиката се обособява като самостоятелна научна дисциплина в края на XIX век с опитите на чиновникът от френската полиция Алфонс Бертион да разработи т. нар. „антропологичен метод“ за идентификация на престъпниците. Началото изглеждало доста примитивно и трудоемко – полицаите обикаляли затворите, за да наблюдават по време на разходка затворниците и да ги идентифицират в случай, че ги видят отново. Методът, който разработил Бертион се свеждал до измерване на различни части от тялото на задържаните – височина в седнало положение, дължина на стъпалото, обиколка на главата и пр. Тези данни той записвал, за да създаде своя картотека и така, три години след като започнал своята работа, успял да идентифицира първият престъпник. Неговият успех бил последван от създаването на специализирани антропологични бюра в цяла Европа. Такова бюро било открито и у нас през 1907 година с указ на Фердинанд. Поради своите обясними недостатъци, с времето обаче антропологичният метод бил изместен от дактилоскопията, разработена като система за класификация на дактилоскопични карти от Уйлям Хершел и Франсис Галтон, въпреки че пръстови отпечатъци били използвани по-специално при сключване на договори и подписване на документи още в древните цивилизации на Месопотамия, например. А по-късно дошло времето и на другите методи, използвани до днес в криминалистичната практика.
Но пред какви предизвикателства е изправена съвременната криминалистика след все по-масовото използване на биометрични идентификатори в модерните технологии за безопасност – такива като ирисът на окото, пръстовите отпечатъци, гласовата идентификация и други индивидуални характеристики на човешката личност? Как може да бъде откраднат един подпис с помощта на таблет? Достатъчно надеждно ли е тълкуването на резултатите от експертизите за изследване на почерка, различните документни анализи, другите експертно-криминалистични методи? С какви проблеми най-често се сблъскват в своята работа хората, които наричаме „вещи лица“?
Отговорите търсим заедно с председателя на Българската асоциация на съдебните експерти криминалисти Добрин Несторов, специалист в областта на почерковите и документните екпертизи.
• 360 градуса: компютърният специалист Григор Гачев – могат ли да бъдат фалшифицирани и присвоявани анатомичните идентификатори с помощта на хакери? Ще изместят ли те паролите в операционните системи, телефоните, банкоматите и още къде ли не?
Навярно повечето от нас, особено принадлежащите към поколенията над 30 години, ще разпознаят у себе си признаците на напрежение, тревожност и дискомфорт пред непрекъснато обновяващите се технологии, средства за комуникация и технологични изобретения. Е, оказва се, че това състояние си има име, а вече се търсят и популяризират стратегии и методи за..
Говорим за причастни към съдбата на България чужденци, живели у нас по различно време, дошли от различни страни, представители на различни занятия, но обединени от доброто отношение към нас. Правим го по повод новоиздадената книга с автор Милена Димитрова, носеща такова заглавие – "Десет велики българолюбци". Вътре става дума за известните на всеки..
Като специален гост на Втората международна конференция Сино-Балканика "Културният диалог Китай-Балкани" в България пристигна д-р Ю Тие , световно признат лечител и лектор в областта на китайската традиционна медицина. Двуезичният форум бе организиран от Асоциацията на китаистите в България, Софийския университет и Световния център по..
Над 235 хил. души в България са в предиабетно състояние – това сочат данни на Международната диабетна федерация от 2021 година. 80 % от тези хора не подозират, че кръвната им захар е по-висока от нормалното, което представлява пряк риск от развитие на диабет тип 2. В навечерието на Световния ден за борба с диабета – 14 ноември – в Lege Artis..
Горе-долу преди година в "Познати и непознати" говорихме за борбата на майките и специалистите, които се грижат за хора с малнутриция и за малката им/голяма победа – в списъка с храните, които НЗОК заплаща, бяха включени и специалните храни за техните деца. Съобщихме и радостната новина, че над 550 български деца и възрастни вече ще получават..
В ефира на "Нашият ден" проф. Амелия Личева, поет, главен редактор на "Литературен вестник", директор на Софийския международен литературен фестивал и..
Захари Карабашлиев – писател, драматург и главен редактор на издателство "Сиела" – сподели своите възгледи за значими теми като образованието,..
Европейската нощ на театрите е събитие, което надхвърля езикови, религиозни и етнически бариери, като представя театралното изкуство в цялото му..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
