През 1908 година Пенчо Славейков става директор на Народния театър и привлича Яворов за артистичен секретар. Поетът Яворов навлиза в колективното изкуство Театър, където през последните шест години от живота си оставя ярките си следи. Идеята за Яворов - поетът, самотникът, замисленият, лиричният и т.н., се оказва в голяма степен митология. От 1908 до 1914 година, когато умира, Яворов изгражда лицето на Народния театър, превръща го в будителско средище. Пише статии, театрална критика, превежда и редактира пиеси, ограмотява актьорите като ги учи на правоговор и се бори за чист и красив български език, води протоколите на Артистическия комитет на театъра и написва двата си драматургични шедьовъра - "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари". Проявява се и като режисьор, има шест постановки, три от които по текстове на Петко Тодоров.
Освен поет, Яворов е и изключителна театрална фигура. Освен блестящ творец, той е и добър администратор. Още тогава се справя с днешния болезнен въпрос - трябва ли приходите да определят театралния репертоар, което без съмнение обрича театъра на лоша естетика, или театърът е мисия, чисто изкуство. Яворов е дал отговора преди повече от век: "Не може да няма спектакли, които да спасят положението на касата, но именно това ще позволи поставянето на други пиеси, които са достойни за облика на един Народен театър". Така че Яворов оборва и друг мит, че големият творец не може да бъде добър балансьор, добър администратор.
Днес ви предлагаме да чуете запис на постановката на Народния театър "Когато гръм удари" от Пейо Яворов с участието на Славка Славова, Андрей Чапразов, Белла Цонева, Юри Яковлев и Продан Нончев. Във време, когато българската драматургия няма стабилни основи и добри традиции, Яворов космополитно поставя човека в центъра на пиесата си. Той преодолява следосвобожденското писане и откъсва индивида от общото, за да го постави на авансцената в светлината на прожектора. Какво иска отделният човек, какви са стойностите му и моралните му идеи, как се чувства в света, който се опитва да му налага собствените си норми?
Безспорно Яворов е модернист и велика културна фигура - не само българска, не само европейска, ами световена. Пейо Крачалов заслужава дълбок поклон и благодарност. Особено в навечерието на 24 май. Не е за вярване колко кратко и драматично е живял, а колко много работа е свършил. Също не е за вярване, че паметникът му в двора на къщата му пустее, че се намира в центъра на София, откъдето всеки ден преминават много хора. Не е за вярване, че къщата му се препродава и препродава и че запустява и запустява, и сякаш се руши както се руши идеята за чистото изкуство и се все повече се превръща в битпазар и забрава.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На..
В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ, коментира процесите, които водят българското общество до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg