22 септември, Денят на обявяването на независимостта на Царство България от имперска Турция, е ден, който доскоро в българската официална празнична номенклатура не фигурираше и дори не беше въобще почитан. С годините обаче, след като се установи колко сложно е в настоящето създаване и консолидиране на независима държава (примерите с републиките на бивша Югославия, с Косово и с продължаващите кюрдски усилия в тази посока са достатъчно красноречиви), и българските политици, и българските учени-хуманитаристи, и българските граждани разбраха, че всъщност това не е изобщо някакъв си там формален ден, че е едно дипломатическо и общодържавно усилие, постигнато с много пот на международната сцена. Ето защо е прав покойният професор Пламен Цветков, който пледираше, че в действителност 22 септември е денят, който би трябвало да е национален празник на България, вместо 3 март. Така или иначе, независимостта е обявена и това е един от много успешните ходове на младата българска държава, сравним може би единствено с възторга на Съединението. Но ако 6 септември и последвалата война е време на общонароден подем, за 22 септември факторите, допринесли за безспорното постижение, са доста по-коварни и извъртяни, фактори дипломатически, не народнически. Та тъкмо върху тях ще спрем вниманието си в предаването „Премълчаната история” на 21 септември, ден преди Деня на независимостта.
Гост: историкът доц. Николай Поппетров.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..
На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..
Баян Гечев е ученик от 12 клас на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носител е на множество медали – златни, сребърни и бронзови от международни олимпиади по астрономия и астрофизика. Последният от тях е от олимпиадата в Япония през 2023 г. Екипът ни беше впечатлен от името му – Баян. Рядко се намират хора, които да нарекат сина..
В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали...
Втория епизод от поредицата "Фолклорните области на България" посвещаваме на Странджа. Странджанската област заема най-югоизточния край на България. На запад тя се простира до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково. На север – до град Царево, на изток – до Черно море, а на юг достига до турската граница. За музикалния фолклор и неговото..
Роботиката е стихията на Димитър Рангелов още от гимназистките му години в Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов“. Капитан на..
В Пловдивския медицински университет се намира първият български биопринтер. Това нарежда страната ни сред европейските лидери в здравните иновации,..
В днешния епизод на предаването "Нашият ден" вниманието е насочено към значението на гражданското образование в съвременното общество. Професор Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg