Къде има „вълнени църкви”

Селището Лонг Мелфорд в Източна Англия не се слави с нищо особено. Докато не видите енорийската църква! Грамадна сграда от светъл варовик, с великолепни арки на четири нива, 5 параклиса, два органа и приказна стъклопис по 74-те прозореца. Дължината й е близо 75 метра, а правоъгълната й кула се вижда отдалече. Такава  величествена църква човек би очаквал да види в Лондон или поне в някои от по-големите градове в кралството, а не в селище като това в графство Съфолк.
Подобни църкви могат да бъдат открити на още няколко места в Източна Англия и селищата, в които са построени изобщо не  подхождат на монументалната архитектура на църквите. Как жителите им са могли да си позволяват построяването на такива сгради?
Повечето от църквите от този тип в Източна Англия са строени (или надстроявани над по-стар градеж) през 15 век и принадлежат към т.нар. „вълнени църкви”. В тази област на Англия са живели много от богатите търговци на вълнени платове и именно те са финансирали построяването на „вълнените” църкви, за да прославят родните си градчета и да се запомнят имената им - те са били изсичани на външните стени на църквите.
Църквата в Лонг Мелфорд се казва „Света Троица”. По прозорците й са изрисувани ликовете на местни благородници, както и на членове от фамилията на богатия търговец Джон Клоптън. На едно от стъклата е образът на дукесата на Норфълк, Елизабет Талбът - това изображение по-късно става много известно от илюстрациите на „Алиса в Страната на чудесата” на Луис Карол - художникът Джон Тениел е почерпил вдъхновение от него за образа на Кралицата на Сърцата.