Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Духът на морето, вплетен в старинни рибарски мрежи

Всички искаме чисти плажове и море, пълно с риба. Вместо това, пълним пясъка с фасове, реещи се празни опаковки от какво ли не, водата се задъхва от изхвърлени гуми, всевъзможни пликове, пластмасови и стъклени бутилки, туби от шампоан, горива, масла...Как в подобна среда да издържат рибите? Още през 1996 г. в Истанбул, на среща на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна, е прието предложението веднъж годишно да се отбелязва Международен ден на Черно море. Целта е да се привлече вниманието на обществеността върху морските проблеми и усилията за тяхното решаване. 20 години по-късно, на 31 октомври 2016 г. високопоставени представители на страните от региона се събират на международна конференция, за да потвърдят поетите ангажименти по възстановяването и опазването на Черно море и да споделят полезен опит. Част от тази тема е съхраняването на традиционния поминък – рибарството, с характерните древни умения, като плетенето на рибарски мрежи. Една от новините е предложението в Световната листа на ЮНЕСКО да бъде вписан запазеният хилядолетен занаят от Бургаския залив – плетенето на рибарски такъми: таляни, мрежи и винтери. Проектът е с награда от Националната кампания „Живи човешки съкровища - България”. Ще се превърне ли рибарското селища Ченгене скеле в уникален туристически обект, който можем да оприличим на Морски Етър, с представяне на характерния бит, култура и поминък? Дори улиците в такова рибарско селище носят имена на морски ветрове. Какво още разказа в „А сега накъде?“ Стефан Пейков можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Чаталхьоюк

Чаталхьоюк – разказ за едно от най-ранните неолитни селища

Неолитното селище Чаталхьоюк се намира в Централна Анадола, в Република Турция, и е разположено сред безкрайни полета. Отдалеч не личи каква история крие този не много висок каменист хълм, въпреки че археологическият обект е вписан още през 2012 г. в списъка на ЮНЕСКО на световното и културно наследство. Днес праисторическото селище все още не е..

публикувано на 05.03.25 в 17:23

Анатомия на страха: Епизод 4 – Страхът в изкуството и научните изследвания

Изкуството е отражение на нашата действителност. В този ред на мисли, страхът бива интерпретиран в множество течения в музиката, киното, литературата, театъра. И макар да ни полазват тръпки от истории, рисуващи страховити картини, ние продължаваме да се увличаме по тях. Иначе едва ли щяхме да обявим Стивън Кинг за своя крал на ужаса в литературата..

обновено на 05.03.25 в 14:56

За жилото и за меда...

Дискусионни теми за алтернативната медицина, хомеопатията и природните продукти бяха във фокуса на срещата ни в ефир с проф. Людмил Пейчев. Учен, преподавател и практик той е убеден защитник на нашата флора и нейното здравословно влияние върху човешкия организъм. Освен в България, нашият гост е изнасял лекции в много страни на света и продължава да..

публикувано на 04.03.25 в 17:20

Йонка Маркова – единствената жена опълченец, участничка в няколко войни

Тя е единствената жена опълченец, поне според историческите сведения, участвала като доброволка във всички войни за национално обединение след Освобождението, отличена с ордени за проявената храброст в боевете, носи мъжки дрехи, а духът и е непримирим. Тя е Йонка Маркова от с. Бойница, Видинско. Няма документално установена година на нейното..

публикувано на 03.03.25 в 16:57
д-р Ралица Събева

Ралица Събева първа откри злато на Антарктида

Д-р Ралица Събева е главен асистент от Геолого-географския факултет на Софийския университет. Десетилетия наред специалисти от цял свят се опитват да намерят от благородния метал на ледения континент. Тя е първият човек, открил злато на остров Ливингстън, близо до българската изследователска база "Свети Климент Охридски". Участвала е в 3..

публикувано на 03.03.25 в 10:45