Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

По дигиталната нишка на АРИАДНЕ

БНР Новини
Помните ли древногръцкия мит за влюбената в Тезей Ариадна, която му дала кълбо вълнена червена прежда? На пръв поглед - що за подарък?! Особено като се има предвид трудната задача на Героя: да убие кръвожадния Минотавър, който обитавал Лабиринта на цар Минос в двореца Кносос. Дори да се справел с чудовището, съществувала реална опасност Тезей да се изгуби и никога да излезе навън. Изглеждало безнадеждно, но умната Ариадна намерила неочакван вариант. Докато навлизал в Лабиринта, Героят постепенно размотавал кълбото. А след като се справил с Минотавъра, по обратния път следвал червената нишка и стигнал до изхода . Оттогава изразът „нишката на Ариадна” Снимкасе използва като находчиво решение в сложна ситуация с много условности. Името се среща като Ariadne; Ariane; Αριάδνη; Ariádnê. Вероятно забелязахте приликата с АРИАДНЕ от заглавието. Само че проектът ARIADNE се пише с главни букви, тъй като идва от Archaeological Research Infrastructure for Archaeological Dataset Networking in Europe. Участват партньори от 24 научни и технически организации от 16 европейски страни (Италия, Великобритания, Холандия, Германия, Гърция, Австрия, Ирландия, Швеция, Испания, Словения, Унгария, Кипър, Чехия, България, Румъния и Франция). Това е Европейски проект по Седма рамкова програма България е представена от Националния археологически институт с музей при БАН, чрез Автоматизирана информационна система "Археологическа карта на България". Дигиталната карта има изключително важна роля за опазване на археологическото наследство, особено с оглед на различни инвеститорски и инфраструктурни проекти. Това е продукт без аналог, единодушни са специалистите от областта на историята, археологията, културата, икономиката, съвременното строителство. Така ARIADNE осигурява транснационален достъп на учени до данни, инструменти и ръководства, създава уеб - базирани услуги, основани на общоприети интерфейси. Всички данни вече са събрани в портал, достъпен през интернет, където те са преведени на английски език. Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България” непрекъснато се допълва и обогатява с информация. Трудът е огромен. В картата са нанесени около 20 000 значими обекта, но те са едва 1/10-та част от около 200 000 обекта на територията на цялата страна.
Краят на годината е време за равносметка, „сверяване на часовниците“ , поглед към най-близките и най-важни задачи през 2017-та година. От 8 до 10 декември 2016 година в НАИМ при БАН се провежда Работна среща по въпросите на наличната обработена информация, дейността на регионалните координатори по места, представяне на методиката на теренни издирвания с оглед актуализацията на данните и новия софтуер. В духа на съвременните технологии, пътят за популяризиране в Европа на значими български археологически обекти вече преминава по дигиталната нишка на Ариадне. Още подробности можете да научите от разказва в звуковия файл на доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ при БАН.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Чаталхьоюк

Чаталхьоюк – разказ за едно от най-ранните неолитни селища

Неолитното селище Чаталхьоюк се намира в Централна Анадола, в Република Турция, и е разположено сред безкрайни полета. Отдалеч не личи каква история крие този не много висок каменист хълм, въпреки че археологическият обект е вписан още през 2012 г. в списъка на ЮНЕСКО на световното и културно наследство. Днес праисторическото селище все още не е..

публикувано на 05.03.25 в 17:23

Анатомия на страха: Епизод 4 – Страхът в изкуството и научните изследвания

Изкуството е отражение на нашата действителност. В този ред на мисли, страхът бива интерпретиран в множество течения в музиката, киното, литературата, театъра. И макар да ни полазват тръпки от истории, рисуващи страховити картини, ние продължаваме да се увличаме по тях. Иначе едва ли щяхме да обявим Стивън Кинг за своя крал на ужаса в литературата..

обновено на 05.03.25 в 14:56

За жилото и за меда...

Дискусионни теми за алтернативната медицина, хомеопатията и природните продукти бяха във фокуса на срещата ни в ефир с проф. Людмил Пейчев. Учен, преподавател и практик той е убеден защитник на нашата флора и нейното здравословно влияние върху човешкия организъм. Освен в България, нашият гост е изнасял лекции в много страни на света и продължава да..

публикувано на 04.03.25 в 17:20

Йонка Маркова – единствената жена опълченец, участничка в няколко войни

Тя е единствената жена опълченец, поне според историческите сведения, участвала като доброволка във всички войни за национално обединение след Освобождението, отличена с ордени за проявената храброст в боевете, носи мъжки дрехи, а духът и е непримирим. Тя е Йонка Маркова от с. Бойница, Видинско. Няма документално установена година на нейното..

публикувано на 03.03.25 в 16:57
д-р Ралица Събева

Ралица Събева първа откри злато на Антарктида

Д-р Ралица Събева е главен асистент от Геолого-географския факултет на Софийския университет. Десетилетия наред специалисти от цял свят се опитват да намерят от благородния метал на ледения континент. Тя е първият човек, открил злато на остров Ливингстън, близо до българската изследователска база "Свети Климент Охридски". Участвала е в 3..

публикувано на 03.03.25 в 10:45