„Небесно синьо утро, пладне и път след пладне“ е заглавието на първата приживе издадена книга с текстове на композитора Иван Спасов – негови спомени, разсъждения, лични откровения за себе си и творчеството си. И в това отношение той пак бе от първите, сред тези които въвеждат нещо непознато, своя позиция и отношение, открит жест на споделяне. Вече по-късно биографичните изповедни книги на известните личности в изкуството ни ще станат мода.
Той беше през целия си живот част от духовния ни авангард, независимо в каква форма бяха въплатени мислите и действията му – композитор, диригент, преподавател, публицист.
На 22 декември 1996 г. си отиде от нас композиторът Иван Спасов. Внезапно за околните, разтърсващо за колегите и приятелите в навечерието на Рождество модерната българска музика загуби един от стожерите си.
Артистичният Пловдив остана без неговата емблематична фигура, студентите в Академията за музикално и танцово изкуство се лишиха от това да учат музика и да общуват с творческа личност от друг, по-голям мащаб, защото неговият формат беше виден за всички, включително и за тези, които трудно приемат този факт.
Самият Иван Спасов „бързаше“ към този земен край, не криеше, че душата му жадува мига, в който „ще съзре там горе“ душата на Йоана, любимата си дъщеря, изповядваше този копнеж и в музиката и в текстовете си. Чувстваше се препълнен с тежестта на спомените, на всичко преживяно, беше вкусил от най-големите радости и най-големите скърби, дори и това да усети порива на първите години след промяната през ноември 89-а . Студентите ще запомнят завинаги своя Ректор тогава – проф. Иван Спасов начело на борбата за автономия на Висшия музикален институт в Пловдив, превръщането му в Академия на която той придаде духа на европейските ценности, съчетани с творческата свобода и артистизъм, белязали това благодатно място на българската култура – старият град в Пловдив.
„Да издържим своя дял от нощта“ този стих на Емили Дикинсън бе не само вплетен в негова вокална музика, но и като сребърна нишка се бе втъкал в мислите и настроението на късния Иван Спасов, композитора на „Мизерере“, „Освещаване на небесния дом“, „Сътворение, смърт и просветление“, в сакралните му хорови творби. Но Иван Спасов бе и автора на „Събор надсвирване” и „Фойерверки”, на „Музика за приятели“ – първия български хепънинг представен с именити музиканти в средата на 60-те години и разбира се на цяла поредица хорови опуси на фолклорна основа, които остават като негова запазена марка, дори само „Мехметьо“ и „Два тъпана бият“ могат да направят името му безсмъртно в българската музика, а Иван Спасов е много повече от това. Той е един от българските културни строители от втората половина на 20 век. Не само като диригент изнася нечувани по своята дързост тогава програми с Пловдивската филхармония с творби на полския авангард, но и създава и ръководи Пловдивския камерен оркестър, превръща Пазарджишкия симфоничен оркестър за 20 години в музикална институция, която ражда и фестивала „Зимни музикални вечери“, за неговите концерти идваше публика от София и Пловдив.
Приживе фигурата на проф. Иван Спасов излъчва силен авторитет и респект, същевременно той е пределно открит, човешки уязвим и готов да отдаде внимание и на нещо дребно и просто, по детски занимателно и чисто. Това ще открият и следващите читатели на неговите есеистични текстове, които „Фондация проф. Иван Спасов“ успя да издаде, заедно със записи на компакт дискове и нотни издания на творби на Иван Спасов.
Кое бе най-удивителното в него, може би това, че цялото му съзнание бе проникнато от творческия нагон, че не му бе чуждо старанието да получи своята частица и от световната слава и същевременно бе най-колегиалния, най-толерантния, „най-независимия“ от чуждата слава сред големите български композитори и правеше всичко, за да подпомогне творчеството на тези, които му бяха близки по дух.
Изминаха 20 години от смъртта на композитора и диригента Иван Спасов, на личността, която сложи много силен отпечатък от своето присъствие в музикалната ни култура, дано част от тази творческа есенция продължат да вдъхват и следващите поколения.
Родена преди 34 години в София, Лия Петрова се превърна в откритие на международната музикална сцена през 2016-а, когато спечели първата награда на конкурса"Карл Нилсен" в Дания, ръководен от майстора на пианото Николай Шепс-Знайдер. Следващите години са белязани с поредица от постижения и артистични успехи. Нейните изразителност и талант се..
Един мъдър човек каза, че откакто се е появило радиото, самотата вече не била същата. А какво да кажем за музиката в такъв случай?! Какъв разговор само водим с нея, без дума да кажем. Когато душата има нужда да замълчи и търси друга душа, музиката говори като за двама. Когато живееш между невъзможности, музиката ти показва пътя. Разкрива ти..
16 април Свири симфоничният оркестър на Българското национално радио с диригент Марк Кадин. 3.00 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Рапсодия по тема от Паганини, оп. 43. Солист: Андрей Гугнин (пиано). 3.27 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Прелюд в Сол мажор, оп. 32 № 5. Изпълнява Андрей Гугнин (пиано). 3.32 часа – Сергей Прокофиев (1891-1953),..
След дългогодишно отсъствие "Летящият холандец" на Рихард Вагнер се завръща на сцената на Кралската oпера. Вагнер създава произведението вдъхновен от сатиричната новела "Мемоарите на господин фон Шнáбелевóпски" на Хайнрих Хайне и разтърсен от едно свое бурно пътешествие с малък кораб от Рига до Лондон. Записът, който ще прозвучи е от 16 март 2024..
За нея спокойно може да се каже, че не тя е избрала инструмента, на който свири, а той е избрал нея. Заниманията ѝ с музика всъщност започват от пианото, но съдбата пожелава животът ѝ да бъде свързан с контрабаса! И там тя е пълновластна господарка – изтръгва от него звуци, изненадващи за внушителния му размер, и го подчинява безусловно на творческата..
На днешната дата (16 април) през 1879 година Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция. Днес отбелязваме Деня на българската..
Хартията е част от нашето битие, но тя е естествено продължение на традиции и занаяти, които препращат към съвременна форма на визуалните изкуства...
Въпросът за демоните в човека и търсенето на пътя между доброто и злото в отношенията между мъж и жена. Какво застава между двама души и как страховете и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg