Моля отговорете на въпросите:
• Каква музика желаете да слушате?
• Кои области на културата и познанието ви интересуват най-много?
• Кои събеседници искате да поканим?
Очакваме вашето мнение на ел. поща на програма „Христо Ботев”: hristobotev@bnr.bg
Ето какво казаха наши слушатели по телефона и с писма:
Александър Митев:
• Както не малка част от слушателите са отбелязали, аз също смятам, че казусът с „Музикаутор“ се отрази положително на музиката по БНР и програма „Христо Ботев“.
• Харесва ми, че има повече класическа музика и почти никаква съвременна българска естрадна музика, например… (нашият слушател назовава съвременни български попмузиканти – бел.ред.), защото по едно време музиката като БНР беше станала като тази по радио ... (нашият слушател назовава едно частно радио – бел.ред.), което е срамно за едно национално радио.
• Смятам обаче, че можете също да пускате и повече джаз-музика – съвременна и джаз-стандарти, ще спомена само някои имена:
John McLaughlin, Allan Holdsworth, Herbie Hancock, Kenny Garrett, Stanley Clarke, Mike Stern, Miles Davis, John Coltrane, Chick Corea.
• В допълнение към българската народна музика, която пускате, бих желал да чуя и фюжън/етно проекти на български и балкански музиканти, базирани на нея, като например проектите на Теодосий Спасов, Костадин Генчев, Михаил Йосифов, Иво Папазов, Влатко Стефановски, Булгара, Balkan Horses Band, български изпълнители като Милчо Левиев, Камелия Тодорова, Мирослава Кацарова, Рут Колева, по-новите етно и джаз базирани групи като Shakazulu Orchestra, „Акага“, Funky Miracle и т.н. Разбира се, стига да имате права за тяхното излъчване, но предполагам, че по-голямата част от тези изпълнители биха ви ги предоставили.
• Също така, мисля че е редно да има специализирано предаване за джаз музика по-често от веднъж седмично и в по-слушаемо време.
• Имам и молба, когато е възможно, да обявявате изпълнителните на музиката, която пускате.
• Относно гостите, бих желал да има повече интервюта с пътешественици и приключенци. Следя предаването на Симеон Идакиев, но то е само веднъж в седмицата.
Също така, бих желал да чувам по-често записи от Златния фонд на БНР с известни творци - писатели, музиканти, художници, артисти като Валери Петров, Милчо Левиев, Георги Калоянчев и т.н.
Ваня Димитрова:
• Аз съм ваша редовна слушателка. Благодаря ви, че се интересувате от нашето мнение! Благодаря още и за прекрасните записи от Златния фонд, с които често ни изненадвате!
• На мен ми липсва много детският радиотеатър. Преди се излъчваше всяка събота от 8 до 9 и ако пиесата свършеше по-рано, звучаха детски песни. Това беше идеален вариант. После радиотеатърът се премести доста рано и стана само 35 минути – от 7.15 до 7.50. Така дългите стари пиеси трябваше да бъдат рязани на много части, което развали удоволствието от слушането, а и часът е много ранен. След най-новите промени в съботния програмен блок детският радиотеатър пак се премести в 8 часа, но отново няма достатъчно време за цялата пиеса. Благодаря ви за летните радиотеатри – детски и за възрастни, които продължиха чак до Нова година да огласят делничните нощи! Продължавайте да ни радвате с тях! Ще съм щастлива, ако има и нови качествени записи – напоследък не са особено сполучливи.
• Бих се радвала, ако по-често слушаме стари хумористични предавания.
Юлия Нанчева, с. Михайлово, Старозагорско:
• Като дългогодишен слушател на любимото Радио изразявам своето мнение по въпроса. По отношение на спора между БНР и „Музикатур“ считам, че много приляга народната мъдрост: „Всяко зло за добро“. За добро е, че този спор разчупи схеми и нагласи, водещи към заличаване на националния облик на Радиото. Радвам се, че отново зазвуча класическа музика извън специализираните предавания за нея. Мисля че, както в народната песен мелодията звучи с красив и мъдър текст, така и в забавната песен поетичният текст трябва да радва и държи мисълта будна. Българската забавна и автентичната народна музика имат не само широк кръг от почитатели, но и крепят българското ни самосъзнание. Това е положителна и далновидна тенденция, която не трябва да зависи от спора с „Музикалтур“, чиято грижа са парите, а националната медия трябва да крепи нашата идентичност.
• За да е програма „Христо Ботев“ културна програма, са необходими всеобхватни усилия за информиране, обогатяване и възпитаване на слушателите. Трябва да се обърне внимание и на неща, които на пръв поглед са незначителни, но много важни. Водещият следва да има приятен тембър, ясна дикция, артикулация и спокоен тон. Текстът трябва да е богат по стил, без паразитизми, като „страшно“ и „страхотно“, или банализми, като „днес ще си говорим“ и т.н.
• На слушателите е добре да се предлагат съдържателни игри, а не като „Вашата дума днес“, при която водещият сглобява безсмислици. Например играта „Светофар“ дава възможност за бързи мисловни реакции, изисква ерудиция и обогатява слушателите. От човешката съкровищница трябва по-често да се припомнят мисли и дела на велики личности. Силно въздействие имат описанията на забележителности или културни прояви, когато са прочетени художествено и придружени с приятна музика.
• Изброените предложения изискват много усилия, но БНР има богат ресурс, за да ги осъществи в полза на слушателите.
Петя Алексиева, Пловдив, 24-годишна:
• Здравейте, пише ви горещ почитател на радиотеатъра. С радост следя всяка излъчена пиеса и съм благодарна за прекрасните мигове и емоции, с които ме дарявате! Интимността на студиото е неповторима и успявате да уловите всеки детайл и неусетно слушателят се превръща в част от пиесата.
• Бих желала да чуя пиесата на Ърл Стенли Гарднър „Ваканцията на Пери Мейсън“, когато е възможно.
Благодаря ви, че ви има!
Велизар Ташев, Русе, 29-годишен:
• Току що слушах радио драматизация на „P.S Дъщеря ти, Ана“ на Яна Добрева. Страхотна работа! Страхотно дело! След всяка радио-пиеса, която успея да чуя се изненадвам от качеството и посланията в подбраните произведения. Особено от по-новите издания, с повече ефекти и съвременна драматургия. Личното ми предпочитание е за повече радиотеатър в ефира. Като нови записи и излъчване на стари. Стоял съм до 2 часа сутринта да слушам пиеси в летните месеци, когато излъчвахте пиеси след полунощ. Имате страхотни записи и честно, както към хората сътворили записа, а и към слушателя, е да излъчвате по-често – за начало поне още веднъж седмично. Една пиеса може да има много по-силен ефект дори и от седмица назидателен тон от всичките ви предавания с такъв.
• Харесвам почти всичко. Зародихте интерес в мен към разнообразни стилове и произведения. Моля, запазете разнообразието, ако не и да го разширите.
• Благодаря ви за добрата работа, радвам се, че ви има. Радвам се, че произвеждате култура възвишена и достъпна. Надявам се, да поддържате и надграждате високите стандарти, който сте си наложили.
Анна Топчиева:
• Желая да слушам повече хубава класическа и народна (автентичен фолклор) музика. Това ми се иска да слушам и занапред, дори и когато спорът с „Мюзикаутор“ бъде решен. Относно публицистиката, нека има по-малко политика и никакви политици за сметка на малко познати, но достойни за подражание българи. Нека преобладават добрите новини и информацията за успели българи във всички области! А гостите, съответно, очаквам да са хора, които вдъхновяват като Йордан Камджалов, например или Добринка Табакова, като Теодосий Теодосиев или като онези неизвестни учители, които вдъхновяват децата ни да учат, но за тях никой не говори. Очаквам да направите известни повече от никому неизвестните достойни българи!
Крайо Ганчев Краев:
• Обичам класическа музика и спорът ви с „Мюзикаутор“ ми се отрази много добре. Дори спрях да си купувам вестници, защото политиката не ме интересува през времето, когато „бях в Рая“. Така че меломаните на хубавата музика си изкарваме чудно.
Дали трябва обществото да се страхува за доходите и спестяванията си пред прага на еврозоната ? За правилната подготовка и предстоящите важни процеси в областта на финансите говори доц. Йосиф Аврамов в рубриката "Денят делово" на предаването "Нашият ден". За финансистът и преподавател в Нов български университет навлизането на страната в..
Комфортна дамска пижама, чисто спално бельо и уханието на пухкава възглавница. Това е мечтата на всяка дама след края на дълъг работен ден. За да имаме усещането за уют и удобство, то е важно да изберем правилната дамска пижама. Изборът може да бъде наистина труден, предвид цялото разнообразие на пазара. Освен това дамите имат своите вкусове и..
И тази година Националният конкурс за детско литературно творчество "Искри 2023" предизвика интереса на много от пишещите български деца в страната и по света. В Българското национално радио получихме около 300 произведения, изпълнени с разнообразни теми и невероятни герои. Церемонията по награждаването на отличените деца може да..
За втора поредна година Българското национално радио организира кампанията "Българските посланици на културата". Целта и е да бъдат отличени изтъкнати български писатели, поети, драматурзи, художници, актьори, певци и композитори, представители на танцовото изкуство и други, които със своето творчество през 2022 година прекрачват..
На 48 години внезапно почина нашият колега Александър Филипов Спасов. Той беше дългогодишен звукорежисьор в отдел „Говорно-драматичен звукозапис“ към Дирекция „Техника“ на Българското национално радио. Ще запомним Сашо с неговата доброта, честност, всеотдайност и голям професионализъм. Изказваме съболезнования на семейството му. Опелото..
В навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов , поет, писател, драматург и значима фигура..
Какво ни донесе 2024 година в културен план – размисъл в "Нашият ден" с Димитър Стоянович . В началото на разговора насочваме внимание към новия..
Българският културен институт в Берлин (БКИ-Берлин), НУИИ "Илия Петров" - София и галерия "Дебют" представят експозиция от икони и живопис на Станимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg