Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тибетската медицина – някога и днес

БНР Новини
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Наричат Мустанг „вертикалната страна“ и „малкият Тибет“ и нищо чудно – не са един и два високите тукашни хималайски върхове, сред които се извисяват Анапурна и Даулагири. Но голямата височина в никакъв случай не е пречка за дълбочините, които съпътстват търсенията на духа. Доказва го раждането на традиционната тибетска медицина, свързвано с тези места. Какво не знаем за корените на тази древна медицинска система, за която се смята, че е създадена в нейния автентичен вид в забравеното и забранено за посещения на чужденци повече от седем века кралство с помощта на старинната религия „бон“? По какво се различават представите за човешкото тяло и физиология според тибетската и китайската медицина, често несправедливо смесвани една с друга в наши дни? Как студеното и горещото като феномени осмислят болестите и здравето далеч не само в един буквален смисъл на думата, а и като философия на живота и смъртта?
Картината в звук рисува лекарят Славян Стоилов, завърнал се неотдавна от Мустанг след проучване на местните лечебни практики, който разказва и за много любопитни нрави и обичаи в тази страна.
• Вечният двигател: юристът Стоян Ставру – Фестивалът на голия мъж в Япония или как модерните реалности успяват да променят древните традиции.
• 360 градуса: правистът Делян Недев – законът за магьосничеството в Папуа Нова Гвинея или как модерната юрисдикция не успява да промени древните традиции в някои части на света.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..

публикувано на 13.01.25 в 12:20

Предпочитанието към лични имена на български владетели е тенденция

В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..

публикувано на 12.01.25 в 13:05

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40