Денят на шегата 1-и април има древноримско начало. Неговото отбелязване било свързано с пролетното равноденствие.
На 25-и март – денят на пролетното равноденствие, древните римляни чествали веселието, шегата и радостта. Това бил празника на доброто настроение наречен „Хилария” с апогей почитането на богинята Кибела – майката на боговете. В аналите се споменава за игри, шеги и маскиране.
В днешно време, денят на шегата 1-и април в Италия се нарича „pesce d’aprile” и буквално означава "априлска риба", но не може да се твърди, че понеслият шегата се е хванал като риба на въдица. Това наименование на празника идва от френски език с приемането на Грегорианския календар през 1582г. Дотогава, в Европа Нова година се посрещала между 25-и март и 1-и април. Във Франция не били съгласни с промяната и си правели подаръци по стария обичай, но от празни кутии - т.е. обръщали го на шега свързвайки я с израза „априлска риба”. Защото, според легендите в началото на април трудно се ловяла риба и рибарите били взимани на подбив.
За доброто им настроение, в Неапол на 1-и април им подаряват риба от шоколад.
"Битката за бъдещето" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Илиян Василев, бивш дипломат, създател и водещ на предаването "Алтернативата"..
Франсоа Артог нарича книгата си "есе по концептуална история", а основната нишка в него е "режимът на историчност", чиято цел винаги е била (по думите му)..
На 27 септември в Открита сцена "Сълза и смях" е премиерата на спектакъла "Не бях аз" от Владо Даверов . Режисьор на постановката е Лиза Шопова, музиката..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg