Азия e най-големият по площ и численост континент в света. Той е и територията на стари цивилизации, вековни държави, мистична притегателна сила на политиката и търговията за европейците още от Античността. Азия е континентът, с който Европа има най-дългогодишни исторически взаимоотношения.
Субконтинентална Азия – Индия и т.нар. „Острови на подправките“ са и катализатора на търсенията на европейци в началото на Великите географски открития. А с тях – и на колониалния период в европейската и световна история. След неуспешното начало в намиране на морски път до Индия, това все пак става – на 8 юли 1497 година Вашку да Гама отплава от Лисабон с флот от 4 кораба с екипаж от 170 души и започва своята първа експедиция до Индия, при която изминава разстояние, по-дълго от екватора. Важното пътуване открива хоризонтите за икономическа надпревара между Англия, Франция, Португалия, Испания и Нидерландия.
В последната част от поредицата „Колонизацията на света – цивилизация на империи“ подлагаме на анализ предпоставките за и нуждите от източните колонии, успеха на места като Индия, Индонезия, Шри Ланка и провалените опити за сериозно влияние в Китай, Корея и Япония. Събеседници в обощаващата част от поредицата са историка Александър Стоянов, докторантът по политическа география Цвета Георгиева и журналистът Руслан Трад.
В книгата "Дрогите: Традиция & промяна" е представен нов подход, който разглежда употребата на дроги като здравен и социален проблем, а не като престъпление и наказание. "Желанието на повечето хора, в това число и на политиците, е да живеем без дроги. Но тъй като говорим за дрогите, какво имаме предвид под дроги. Под дроги се има предвид..
Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да направи. Ако обаче се запитаме защо тъкмо най-малкият син или селският бедняк тръгва да търси златната птица или златната ябълка, или жива вода, или неземна хубавица, откъде се появява вълшебният..
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
В събота вечерта хиляди румънци излязоха на митинг в подкрепа на европейското бъдеще на страната си. Представители на гражданското общество подписаха..
Днес е Денят на Свети Патрик – патрона на ирландците, национален празник на Република Ирландия и официален празник в Северна Ирландия. На 17 март..
Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
