Добре е да помним миналото. Уж е аксиома, но непрекъснато се нуждае от доказване като теоремите. Някак все забравяме историята. Вероятно е ласкателно за егото ни да изглеждаме като родоначалници на световния ред в собствените си очи. Но е пагубно за нас самите и за целия световен ред. И така, защо излъчваме „Глаголът „обичам“ в минало и бъдеще време" през 2017 година? Именно за да помним историята. Документалната пиеса на Йордан Стефанов е създадена през 1990 г. и разказва за началната учителка Лейла Реджепова – Лина Хаджиева, жена с две имена, с два говорими езика, с две съдби и с една душа. След възродителния процес през 1985 г., тя заминала за Турция и се опитала да заживее там. Не я посрещнали добре и се върнала обратно в България. Вратите на училището, в което преподавала, се оказали затворени за нея заради въпросната „екскурзия“, както наричали тогава опитите на претърпелите безумната и нарочно предизвикана двойнственост да намерят идентичност и родина. Глупаво е да правиш от едно цяло отделни части. Глупаво е да забравяш толкова лесно, че нито едно разделение не е довело човеците до доброта и смисъл. Глупаво е да разбиваш и съсипваш човешки животи заради конюнктурности и политики. Глупаво, но факт. И все се повтаря в различни вариации и в драстично дисхармонични мелодии.
Ето защо ви предлагаме отново да чуете „Глаголът „обичам“ в минало и бъдеще време“. Първо - заради самия глагол. „Обичам“ е единствено съществената дума в целия свят. И второ: защото въпреки горчилката от преживелиците си Лейла Реджепова – Лина Хаджиева вярва, че е по-добре да вървим заедно като всички умни пътечки и да направим един широк път. Тази мъдрост е валидна както за конкретните исторически събития, за които разказва документалната радиопиеса, така и за всичко, за всеки, завинаги.
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg