За „Мястото, наречено детство” и за различния прочит на фотографиите

публикувано на 15.06.17 в 14:00

Кадър от фотоизложбата „Мястото, наречено детство“.

Снимка: личен архив на Димо Димов

Разговор с Димо Димов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Да колекционираш снимки означава да събираш света, казва голямата Сюзан Зонтаг преди близо половин век. Ако погледнем вчерашния ден през световните новинарски агенции, ще установим, че светът изглежда странно място - от една страна са участниците в антикорупционните протести в Русия, които размахват знамена и плакати, а от друга страна - кадри от пожара, който унищожи жилищната сграда “Грийнфел тауър” в Лондон в ранните часове на деня вчера или фотографии на холивудската двойка Голди Хоун и Кърт Ръсел, например, които се целуват в момент, в който получават обща звезда на алеята на славата в Холивуд.
Да, да колекционираш снимки означава да събираш света. За фотографията като опит не само да съберем световете, но и да спрем времето говорим с Димо Димов - познат повече като пишещ човек, доктор по руска литература, а отскоро и като фотограф, които за съвсем кратко време има впечатляващи участия на международни изложи в Ню Йорк, Мюнхен, Будапеща, Лос Анджелис, Страсбург. Както и за първата му самостоятелна изложба „Мястото, наречено детство“, която може да се види до 28 юни в галерия „Синтезис“. Тя е част от осмото издание на фотографския фестивал „Месец на фотографията“.