Целта на основателите на Международния оперен фестивал в Мишколц бе да свърже Мишколц и региона с международния музикален живот. Днес основната идея на фестивала е да се продуцират модерни опери – от 20-и век, както и съвсем нови опери, които могат да се опишат като „популярни опери“: това са трудни, но мелодични произведения, способни да се привлекат огромна аудитория. Освен това, посетителите на фестивала могат да видят модерни, но вече класически произведения, нови опери, грандиозни безплатни постановки на открито, наречени „Опера за хилядите“ и конкурс за композиция за опера. Когато прочетеш подобна презентация чак свят ти се завива от размаха, мащаба и перспективата. Казваш си това е невъзможно, но оказва се, че е. Важна роля в артистичната работа играе прочутата унгарска певица Ева Мартон и басът Тамаш Батор. В рамките на „Опера за хилядите“ са изпълнени „Тоска“ на Пучини, „Травиата“ и „Аида“ на Верди.
Първоначално фестивалът представя предимно творбите на Бела Барток. След това се добавя „плюс“ и програмата се разширява. 2001 г. е на Верди, следват Пучини, Моцарт, Чайковски и много други. Програмата се разширява като плюсът включва например „Барток + Париж“, или плюс славянската музика, или Европа. Така диапазонът се разширява до безкрай.
В момента директор на фестивала е Гергели Кеселяк, който ще разкаже за своите разбирания за развитието на фестивала. На него се дължи идеята да се обяви конкурс, наречен „Ключ към бъдещето“ за написване на нова опера, която да бъде изпълнена на фестивала. Първият е през 2013-а, но журито не избира нито една творба. Така е и през второто издание. Едва през 2016 печели операта „Сцевола“ от Саболч Матяши, чиято премиера е била тази година. Тази есен отново ще има конкурс, чийто условия може да се следят на сайта на фестивала.
Освен това тази година фестивалът чрез Европейския съюз за радио и телевизия отправи покана към страните членки, да изпратят свои журналисти, за да бъдат гости на фестивала, гости в истинския смисъл – с платени пътни и хотел. Гост на фестивала беше Росица Кавалджиева от програма „Хоризонт“, която подробно разказва за срещите си в Мишколц.
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..
Русия обяви, че ще пази своите граждани и мироопазващите сили в молдовския сепаратистки регион Приднестровие, заяви Мария Захарова, говорителката на..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен..
Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg