В Музея за съвременно изкуство „Софийския арсенал“ отвори врати втората изложба от проекта за документиране на съвременно изкуство „Автобиография”. Без да има ретроспективен характер, целта на проекта е да се назоват и подчертаят имена и произведения, променили изкуството ни от 90-те години на ХХ век до днес.
Изложбата, озаглавена „Обогатен реализъм“, представя документация от пърформънсите, рисунки и платна на Боряна Росса обхващащи работата ѝ от средата на деветдесетте до днес.
В творбите на Боряна Росса автобиографичният похват е инструмент, а човешкото тяло суров материал. Чрез тях художничката разглежда теми като половата идентичност, сексуалността, отчуждението, маргиналността и емиграцията.
Защо „обогатен реализъм“?, пише Боряна Росса за изложбата си - За да отразя сложността на взаимодействието между социалния живот и технологиите, аз избрах „Обогатен реализъм” като заглавие на изложбата. Смятам идеята за „обогатена реалност”, която неимоверно влияе на нашата съвременна култура, за впечатляваща. Възможността да видиш света през обектива на телефона си например и да взаимодействаш с дигитално генерирани места и същества (както в Покемон Го, може би най-популярното приложение на „обогатената реалност”) е също експресивна визуална метафора за всички наши взаимодействия с технологиите и на това как те влияят на живота ни.
Разговорът с Боряна Росса започва от темата за „женското пипане“ – едно от трите голямоформатни платна, които посрещат зрителите на входа на изложбата се заиграва именно с тази фраза и фалшивата увереност на някои творци, че жените и мъжете правят изкуство по напълно различен начин.
В епизод 567 "Трамвай по желание" среща своята публика с универсалния сценичен талант Атанас Палюшев. Кой е Палюшев? В своя творчески профил Атанас е лирико-драматичен тенор, школуван в класическото пеене. Завършва първо ВИТИЗ, а после и Консерваторията със специалност оперно пеене. Специализира в прочутото Миланско оперно училище към..
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg