Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Пазители на старината“: Етнографи и фолклористи

БНР Новини
Женска носия от Плевенско
Снимка: Народна библиотека

Българското народоведение, науката за българина като племенен и духовен тип, обгръща два главни предмета: първо, българската етнография и, второ – българския фолклор. Докато етнографията има пред вид расови свойства и външен, веществен бит на един народ, т.е. физическия лик, характера, облеклото, жилището, поминъка, нравите и т.н., фолклорът се интересува за вътрешен живот, за мисъл и творчество, за религия и обичаи, за мити и легенди, за песен и изкуство и т.н. – това пише акад. Михаил Арнаудов, фолклорист, литературен историк, етнограф във фундаменталната си книга „Очерци по българския фолклор“.

В поредицата „Пазители на старината“ представяме ключовите имена в българската етнография и фолклористика. В третия епизод, освен за Михаил Арнаудов ще разкажем и припомним и за Христо Вакарелски, наричан още „бащата на българската етнография“. Епизодът обръща внимание и на особеностите на научните полета на двете дисциплини – етнография и фолклористика.

Михаил Арнаудов и Христо Вакарелски са ученици на Иван Шишманов, който им помага да се учат и развиват като учени до края на живота си. Иван Шишманов шеговито нарича себе си, в едно от писмата си до Христо Вакарелски „ловец на таланти“. Друга една нишка свързва тези важни учени и това са трудностите, които имат след 1944 г. Михаил Арнаудов е осъден на доживотен затвор, а Христо Вакарелски, след отказа си да стане партиен член, е отстранен като директор на Народния етнографски музей. Свързва ги и приятелство.

Специално за този епизод поканихме доц. д-р Донка Вакарелска, дъщеря на проф. Христо Вакарелски. Донка Вакарелска е завършила специалност „Българска филология“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Работила е в Института за български език към БАН. Съавтор е на големия „Български диалектен атлас“ и има издадени шест книги посветени на говорите на различни области в страната. Донка Вакарелска е била и директор на Българския културен институт в Братислава.

Другите гости в епизода са доц. д-р Еля Цанева, от Института за етнология и фолклористика с национален етнографски музей при БАН и доц. д-р Николай Папучиев, преподавател във Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В епизода звучи и гласът на Михаил Арнаудов, съхранен в Златния фонд на Българското национално радио.



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

При кулинарните антрополози в Истанбул

Истанбул е единственият град в света, разположен на два континента. Целувката между Европа и Азия ражда невероятно съчетание от вкусове, аромати, стилове, усещания, докосвания, чувства… Там уличната храна сякаш ме мами отвсякъде с уж познати, но готови да създадат нов вкусов спомен гозби, придружен с „възелче в паметта“. Миди пълнени с ориз и..

публикувано на 02.12.20 в 16:15

Български ученици в Париж издават вестник „Вазовчета“

„Една нова идея, едно ново начало. Горда съм с малките журналисти! Колко е хубаво, когато и родителите помагат в усвояването на българския език!“ – това са думи на доц. дпн Елена Сачкова, директор на Българското училище „Иван Вазов“ в Париж . А идеята децата да имат свой вестник е на майка на ученик. Преподавателката Янета..

публикувано на 02.12.20 в 09:50

Природен парк "Сините камъни" празнува 40 години

За любителите на природата, за любителите на красотата, за приятелите на животните – за всички, които търсят хармония и спокойствие, Природен парк "Сините скали" в Сливен предлага своите необятни и разнообразни атракции. Разположен на повече от 11 хиляди хектара, в парка могат да се наблюдават над 97 вида растения, над 244 вида животни от различни..

публикувано на 01.12.20 в 17:18
Левисън Уд

Бавното пътуване на Левисън Уд

„Разказите на Киплинг разпалваха младежкото ми увлечение по колониалното минало на Великобритания и най-вече намесата ѝ в Индия и високопланинските проходи, водещи към вътрешността на Азия. „Човекът, който искаше да бъде крал“ и класическият му роман „Ким“ разпалваха въображението ми и ме караха да съжалявам, че не съм роден сто години по-рано“, пише..

публикувано на 30.11.20 в 14:47

Латински смутители в Константинопол

За Православната и Католическата църкви днес всички знаят, че имат различия, свързани с разбирането на каноните на вярата, с ритуални практики, с богослужебните процедури. В миналото обаче това не е било толкова ясно, дори обратно – мнозина теолози и църковни дейци са се опитвали да намерят общ път, благодарение на който противоречията да бъдат..

публикувано на 27.11.20 в 08:35