Започна фестивалът на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. Преди 50 години е първото му издание като декемврийски музикални вечери, които след това приемат днешното наименование. Това беше събитието, на което гостуваха всички български оперни театри и представяха най-новите си продукции. Идваха и състави от чужбина. Имаше години, когато старозагорската публика имаше възможност да чуе най-големите ни оперни певци, да види прекрасни балетни постановки и оперетни спектакли.
Тази година юбилеят беше отбелязан и с изложба, представяща програми от предишни издания, снимки и сценични аксесоари, както и костюми от различни постановки. Приятно беше да видиш зрители, които се снимат пред костюма, който Николай Гяуров е обличал по време на гостуването си за операта „Симон Боканегра” на Верди, или пред великолепната рокля на императрица Сиси, която малко след това видяха и на сцената.
Първата фестивална вечер на 27 ноември беше запазена за домакините, които осъществиха българската премиера на неоромантичната опера от Роланд Баумгартнер „Сиси - душата на императрицата“. Постановката е осъществена от международен екип - режисьор Огнян Драганов, сценография и костюми Гендони, хореография - Йоанна Влагули, диригент Андрия Павлич. Спектакълът донесе много настроение и красота за публиката. Декорите отвеждаха на различни места във Виена, в Унгария, Лондон, Корфу. Костюмите бяха пищни и великолепни и препращаха към висшето общество от края на 19 в. Много ефектна беше хореографията на отделните балетни сцени, които пресъздаваха военни конфликти, унгарски танц, сиртаки и разбира се виенски валс. Самата опера разказва живота на императрицата, през погледа на нейната душа, тъй като действието започва с убийството на Сиси по време на разходка в Женева. Ретроспекцията ни пренася на отделни места, на които тя е била, като ненатрапчиво се акцентира върху огромното влияние, което тя има върху процесите и проблемите от втората половина на 19 в. Музиката на австрийския композитор Роланд Баумгартнер запленява с няколко красиви теми - на любовта между Елизабет (Сиси) и Франц Йозеф, темата на детските спомени, както и на самата Императрица. В ролята на Сиси се представи Емилия Иванова, която за моя огромна радост след десетгодишно отсъствие отново се яви на родна сцена - впечатляващо елегантна и изискана, стилна във вокалните си задачи. Достойни партньори й бяха Валери Турманов като Франц Йозеф, Емилия Джурова - сестра й Нене, Александър Баранов - граф Андраши, Теодор Петков - Бей Мидълтън, на които композиторът беше отредил малки, но много ефектни включвания в сценичните приключения на главната героиня. Раздвижена и с различни сценични задачи беше ролята на хора. Явно диригентът Андрия Павлич добре познава музиката на Баумгартнер, тъй като в предишни години е дирижирал и друга негова творба и умело водеше състава на театъра, като подчертаваше хитовите моменти в партитурата.
В рамките на фестивала Старозагорската опера ще представи и новата си постановка на „Лебедово езеро”, като за главните роли пристигат Татяна Ткаченко и Иван Оскормин - солисти на Мариинския театър.
Програмата на фестивала продължава до 9 декември, а сред гостуващите състави са Варненската опера с „Норма” на Белини, софийският музикален театър с „Бягство”, две вечери са посветени на Монтеверди. Белградската нова опера ще играе „Орфей”, а „Моцартовите празници” в Правец ще представят музикално-сценичен спектакъл с негова музика. В съвместната продукция националната музикална академия „Панчо Владигеров” в София и частният музикален университет във Виена ще изпълнят „Алчина” на Хендел. Очаква се и танцов спектакъл от университета в Южна Флорида. Финалната вечер на 9 декември ще обедини софийската филхармония, националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов” и хора на Старозагорската опера за 9-та симфония на Бетовен - концерт посветен на българското председателство.
Подробната програма на фестивала може да откриете тук, а в звуковия файл чуйте интервюто с директора на Старозагорската опера Огнян Драганов.
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..
"Крадецът на праскови" е нова българска опера по едноименната повест на Емилиян Станев, чиято втора премиера предстои утре (21 декември) от 19 ч. в..
"Обадете се по-късно – в кома съм" е премиерен спектакъл в Сатиричния театър "Алеко Константинов" по пиесата на Жан Пиер Мартинез "Критично..
Русия обяви, че ще пази своите граждани и мироопазващите сили в молдовския сепаратистки регион Приднестровие, заяви Мария Захарова, говорителката на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg