Преди да вдигне завеса за първата си премиера през този сезон Израелската опера покани почитателите си на две изложби, свързани с нейното изкуство.
В галерията за наивистично изкуство бяха подредени творби на най-голямата гръцка художничка, творяща в този стил - София Калогеропулу. Нейната съдба е не по-малко любопитна от картините й. След завършване на право и политология в Атинския университет тя решава, че иска да се занимава с изкуство и записва класа по пеене на Атинската консерватория. След това специализира във Виена. Предричат й блестящо бъдеще. Виенската опера й поверава главната роля в „Травиата“ през сезон 1976-1977г. Затова за всички е шок,че талантливата и много красива солистка решава да напусне не само операта, но и пеенето. София Калогеропулу решава да се пробва в друг вид изкуство- изобразителното. Интересно и неочаквано изглеждат картините й, много от които са посветени на оперни или балетни спектакли. Тя не рисува една сцена или един изпълнител, а сякаш изобразява цялата опера, с всичките й тъжни или весели моменти, едновременно. При това докато гледаш картината, в ушите започва да звучи музика,точно от тази опера. По някакъв начин с бои и форми успява да внуши ритъм и дори мелодика. Жизнените цветове й помагат да пресъздаде цял един свят с хумор и философски послания. Самата тя признава, че на сцената е прекрасно, но нетрайно и тя помага музиката да стигне и до тези, които никога няма да влязат в залата като зрители.
Втората изложба е посветена не на операта въобще, а на спектаклите от минала година и предстоящите в този сезон. С конкурс са били избрани 7млади фотографи и са им посочили заглавията. Повечето от тях не са снимали в самата опера, а своите асоциации за нея. Лично мен ме впечатли интерпретацията на „Цар Салтан“ на Римски-Корсаков на фотограф-художника Павел Волберг. Той е заснел странна царица-лебед, направена от използвани автомобилни гуми и шини. Короната й е боядисан с бронз печат. Тази хубост стои пред разрушен от бомба жилищен дом в Донецка област в Украйна, насред запустяло село. Фотографката Ади Брент не е погледнала зад кулисите на подготвящия се първи спектакъл за този сезон – „Бохеми“ на Пучини. За нея Мими е митичната фигура на Мария Калас, която самотно завършва живота си в Париж. Офир Гилат е избрал операта на Моцарт „Дон Жуан“. За него великият любовник, който не се страхува даже от смъртта, най-добре може да бъде отразен чрез полуразрушена скулптура, зад която се виждат двойка целуващи се младежи. Двоен портрет на палестински арабин е вердиевия „Дон Карлос“ за фотографа. На лявото рамо на неговия „испански принц“ е татуиран портрет на египетската национална певица Ум Калсун, а на другото – Фейруа. Това са двата символа на арабската фолк-музика. Интересна е трактовката на фотографа Михаил Хелбин за операта на Бизе „Кармен“.Според него тя е тореадорът, който всеки миг рискува живота си заради забавлението. Решил е да го покаже с помощта на судански бежанец, от тези, които са се спасили от смърт, но вегетират в района на централната автогара на Тел Авив. Облякъл го е в оперния костюм на тореадор. На снимката личи контраст между костюма и ужасения поглед на бежанеца, което според художника е символ в противоречията в характера на самата Кармен.
Тази вечер трупата на балет "Арабеск" ще представи на сцената на Музикалния театър първата си за сезона премиера - три танцови миниатюри, обединени от заглавието "Вива ла класика". Заглавието подсказва посоката, в която се насочва "Арабеск". Три заглавия от големия класически репертоар - "Лебедово езеро" от Чайковски, "Дон Кихот" от Рихард Щраус и..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси"...
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg