Преди 50 години със специално решение цитирам: Културният живот в Стара Загора се обогати с още едно ярко събитие – музикалните дни посветени на оперното и балетно творчество на Чайковски – от 3 до 9 декември 1967 година. Първият спектакъл е „Йоланта“ на Чайковски в постановка на операта на Стара Загора, следва балетна гала с участието на солисти от София, Русе и Стара Загора, и специално Красимира Колдамова и Ичко Лазаров. Следва концерт на квартет „Аврамов“ и на солисти от оперите в София и Стара Загора. Музикалните дни през декември стават традиция – през 1968 са посветени на творчеството на Моцарт, `69 – на българското музикално творчество, а през 1970 на Бетовен.
След това тези музикални дни се трансформират във Фестивал на оперното и балетно изкуство. Дълги години негов патрон беше големият български композитор Марин Големинов. 48-то издание на фестивала беше открито в понеделник (27 ноември) с неоромантичната опера „Сиси – душата на императрицата“ от Роланд Баумгартнер, в постановка на операта домакин. Сам композиторът беше пристигнал за събитието и специално отбеляза, че тук е открил „висок професионализъм, приятелство и прекрасни колегиални отношения“. Огнян Драганов е режисьор, Андрия Павлич - диригент, сценография и костюми Гендони, и хореография Йоанна Влагули. Красива, ефектна постановка, която като сценичен роман разказва историята на обичаната австрийска императрица Елизабет през погледа на нейната душа – Нели Нечева. Прекрасни танцови номера – военни сцени, виенски валс, сиртаки, унгарски танци, болеро. Млад, ентусиазиран състав – стилна и изискана Емилия Иванова – Сиси, величествен Валери Турманов – Франц Йозеф, премерено ефектни Александър Баранов – граф Андраши и Теодор Петков – Бей Мидълтън, както и Емилия Джурова като сестрата Нене.
Фестивалът продължи с гостуване на варненската опера с новата си постановка на „Норма“ на Белини – сценична реализация на Кузман Попов, диригент Ян ван Маанен. Много силен певчески екип, който зарадва старозагорската публика – Линка Стоянова – съвършена Норма с елегантни пианисими и наситена емоционалност, изискана Даниела Дякова като Адалджиза, величествен Гео Чобанов – Оровезо, бляскав Христо Ганевски – Флавий. Специално отделям Бойко Цветанов – Полионе, заради радостта, която ми достави с познатия красив тембър, съхранената свежест на гласа и бляскавите височини.
Гостуването на музикалния театър „Стефан Македонски“ с мюзикъла „Бягство“ достави удоволствие на младата публика, която аплодираше и тананикаше хитовите песни на дует „Авеню“.
Очакваното гостуване на нова Белградска опера с бароковата рядкост „Орфей“ на Монтеверди се състоя след драматичен екшън. След отложени полети и целодневно странстване главният герой Орфей – Никола Дискич се присъедини към трупата едва за трето действие към 21.30 часа. Какво се случи от 19.00 и дали остана публика? Случи се пърформанс. Точно в седем часа зрителите бяха поканени във фоайето на театъра и музикантите от оркестъра представиха с кратки примери старинните си инструменти – виоли да гамба, лютня, различни дървени и медни инструменти, а диригентът Предраг Госта разказваше историята на състава и на отделните инструменти. Оказа се, че в трупата свирят музиканти от Сърбия, България, Германия, Англия, Америка, Хърватска, Босна. Обединява ги любовта към бароковата музика и възможността да представят барокови опери на оригинални инструменти от епохата.
450-годишнината на Монтеверди се отбелязва с още едно събитие, което вече беше представено в Правец през лятото, а в събота (2 декември) се очаква концертът на братята Александър и Константин Владигерови, посветен на творчеството на именития им дядо. Заедно с тях ще свирят Ружа Семова и Теодора Сороков.
Концерта ще може да чуете в директното излъчване от 19.00 часа по програма „Христо Ботев“.
Ето и програмата:
Първа част
1. Панчо Владигеров – Песен из българска сюита за цигулка и пиано.
2. Алексадър Владигеров (син) – Ръченица за тромпет и пиано.
3. Панчо Владигеров – Три Акварела за кларинет и пиано, опус 37 – Малък прелюд, Меланхолия и Танц.
4. Дмитрий Шостакович – Прелюд, Гавот и Валс – из пет пиеси за две цигулки и пиано (аранжимент Братя Владигерови).
5. Панчо Владигеров – Соната за цигулка и пиано, опус 1 (първа част).
Втора част
1. Панчо Владигеров – Импровизация из Епизоди, опус 36 за пиано
2. Панчо Владигеров – Романс из цикъл две пиеси за пиано и цигулка, опус 20 (аранжимент Екатерина Владигерова).
3. Панчо Владигеров – Рапсодия Вардар оп. 16 за цигулка и пиано
4. Константин Владигеров – Tears of the night Suite
5. Динику/Владигеров – Хоро Стакато (аранжимент братя Владигерови)
Александър и Константин Владигерови са родени в София в семейството на изтъкнатия композитор и диригент Александър Владигеров и актрисата Величка Чобанова. Първите си стъпки в музиката правят заедно със сестра си Екатерина под ръководството на баща си и въздействието на артистичния дух на семейство Владигерови. Възпитаници са на НМУ „Л. Пипков“ и НМА „Проф. П. Владигеров“ и на Университета за музикални и сценични изкуства във Виена. Проектите им имат за цел да представят музикалните традиции на фамилията Владигерови и нейното развитие в продължение на три поколения. Наред с класическите творби на техния гениален дядо проф. Панчо Владигеров (1899 – 1978), в програмите им са включени негови произведения от берлинския му период (1920-1932), считани за едни от първите джазови произведения в българската музика. Музикантите използват оригинални аранжименти или транскрипции на баща си Александър Владигеров. Изнасят концерти във Виена, Будапеща, Рим, Прага, Берлин и Лондон.
Теодора Сороков учи цигулка в НМУ „Л. Пипков“ – София при Ирина Драгнева, а по-късно и при Гарник Гукасян и проф. Евгения-Мария Попова. От 1994 до 2002 година следва в Университета по Музика и приложни изкуства във Виена при проф. Йоханес Майсел и проф. Йозеф Хел. През 2002-2004 г. продължава следването си в класа по цигулка на проф. Минчо Минчев във Висшето училище Folkwang в Есен. Концертира като солистка оркестрови формации в Люксембург, Германия, Австрия, Португалия и България. От 2004 до 2005 година е член на оркестъра на Нюрнбергските симфоници. От декември 2005 година и понастоящем е в Tonkünstler Orchester Niederösterreich.
Ружа Семова изучава пиано при Виолета Кабадова. На 9 години получава втора награда от националния конкурс Светослав Обретенов – Провадия (1986). Година по-късно получава и втора награда от конкурса в Усти над Лабем – Чехия. През 1996 г. завършва НМУ Л. Пипков – София в класа на Цвета Кунчева. Продължава музикалното си образование в НМА „Проф. П. Владигеров“ – София, в класа на проф. Антон Диков (1996-2000). През 2007 завършва магистърска степен във Виенския музикален университет, в класа на проф. Щефан Владар. Свирила е с повечето български симфонични оркестри. Има участия и в Австрия, Германия, Словакия, Чехия, Полша, Франция, Израел, Япония, Перу, Канада, САЩ. Понастоящем преподава във Виенския музикален университет и продължава концертната си дейност.
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..
"Крадецът на праскови" е нова българска опера по едноименната повест на Емилиян Станев, чиято втора премиера предстои утре (21 декември) от 19 ч. в..
"Обадете се по-късно – в кома съм" е премиерен спектакъл в Сатиричния театър "Алеко Константинов" по пиесата на Жан Пиер Мартинез "Критично..
Русия обяви, че ще пази своите граждани и мироопазващите сили в молдовския сепаратистки регион Приднестровие, заяви Мария Захарова, говорителката на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg