Първият филм на Божина Панайотова е жив, болезнен и личен експеримент, който задава въпроса, какво си струва да жертваме за истината и за собственото си изкуство.
„Ти си се превърнала в едно войниче с камера, тръгнало на война за киното и за истината” – казва бащата на режисьорката и главна героиня в разгорещен спор по скайп. Божина е израстнала във Франция и едно лято се прибира в София с намерението да направи филм от видеодневника си. Лятото е точно това на протестите Денс уид ми. Докато новите ѝ приятели скандират „Червени боклуци”, по площадите нещо започва да гризе Божина – възможно ли е собственото ѝ семейство да е от червените боклуци? На тях не изглежда да им е било трудно преди падането на режима. Авторка, режисьорка и опитното зайче на този филм Божина Панайотова започва да разчопля семейната тайна. Защо родителите ѝ не желаят да говорят, срамуват ли се? Изглежда не са били нито дисиденти, нито приближени на властта, тогава защо така остро реагират на опитите ѝ да разрови миналото им и настояванията ѝ да си изискат досиетата? Какви граници е преминала и дали те наистина са свързани с миналото, а не със собственото ѝ вживяване в правенето на филм?
Упорита и заслепена от желанието си да достигне до истината и постоянно наблюдавана от камерите, Божина предизвиква семеен разрив. Тя е намерила своята истина, но цената е твърде висока. От това се ражда силен филм, когато и защото режисьорката проявява смелостта да се покаже в недобра светлина, да поеме ролята на един главен, но не непременно позитивен герой. Кое е по-важно в крайна сметка – истината и принципите или нормалните човешки отношения, и не е ли точно този въпрос отговор на всички подозрения на тема държавна сигурност. И на кого принадлежи миналото – на тези, които са го живели или на следващите поколения?
„Червено, твърде червено” извлича максимума от прости и достъпни технически средства – филмът е заснет с телефони, охранителни камери и в Skype. Напомня на риалити, в което дъщерята се опитва да режисира животите на родителите си, въпреки съпротивата им. За това и темата за правата и задълженията на документалиста към неговите герои изпъква като дори по важна от тази за досиетата. Божина Панайтова намира верния подход – изобразява самата себе си в момент на израстване, без да спестява, грешките, сълзите и гнева си.
Филмът е забелязан в Кан, а премиерата на „Червено, твърде червено” в документалния конкурс на „София филм фест” беше последвана от едночасова дискусия.
Предлагаме ви частта, в която Божина Панайотова разказва за своята роля във филма и това дали се е изкушила да изреже сцените, в които не се харесва.
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от една обикновена случка той прави нестандартна история." В тях диша големият град, често заплашителен и груб. Там сякаш няма място за чувства и нежност, но писателят успява да ни срещне и с такива..
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg