Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Червено, твърде червено – на кого принадлежи миналото?

БНР Новини
Кадър от филма
Снимка: siff.bg

Първият филм на Божина Панайотова е жив, болезнен и личен експеримент, който задава въпроса, какво си струва да жертваме за истината и за собственото си изкуство.
„Ти си се превърнала в едно войниче с камера, тръгнало на война за киното и за истината” – казва бащата на режисьорката и главна героиня в разгорещен спор по скайп. Божина е израстнала във Франция и едно лято се прибира в София с намерението да направи филм от видеодневника си. Лятото е точно това на протестите Денс уид ми. Докато новите ѝ приятели скандират „Червени боклуци”, по площадите нещо започва да гризе Божина – възможно ли е собственото ѝ семейство да е от червените боклуци? На тях не изглежда да им е било трудно преди падането на режима. Авторка, режисьорка и опитното зайче на този филм Божина Панайотова започва да разчопля семейната тайна. Защо родителите ѝ не желаят да говорят, срамуват ли се? Изглежда не са били нито дисиденти, нито приближени на властта, тогава защо така остро реагират на опитите ѝ да разрови миналото им и настояванията ѝ да си изискат досиетата? Какви граници е преминала и дали те наистина са свързани с миналото, а не със собственото ѝ вживяване в правенето на филм?
Упорита и заслепена от желанието си да достигне до истината и постоянно наблюдавана от камерите, Божина предизвиква семеен разрив. Тя е намерила своята истина, но цената е твърде висока. От това се ражда силен филм, когато и защото режисьорката проявява смелостта да се покаже в недобра светлина, да поеме ролята на един главен, но не непременно позитивен герой. Кое е по-важно в крайна сметка – истината и принципите или нормалните човешки отношения, и не е ли точно този въпрос отговор на всички подозрения на тема държавна сигурност. И на кого принадлежи миналото – на тези, които са го живели или на следващите поколения?
„Червено, твърде червено” извлича максимума от прости и достъпни технически средства – филмът е заснет с телефони, охранителни камери и в Skype. Напомня на риалити, в което дъщерята се опитва да режисира животите на родителите си, въпреки съпротивата им. За това и темата за правата и задълженията на документалиста към неговите герои изпъква като дори по важна от тази за досиетата. Божина Панайтова намира верния подход – изобразява самата себе си в момент на израстване, без да спестява, грешките, сълзите и гнева си.
Филмът е забелязан в Кан, а премиерата на „Червено, твърде червено” в документалния конкурс на „София филм фест” беше последвана от едночасова дискусия.
Предлагаме ви частта, в която Божина Панайотова разказва за своята роля във филма и това дали се е изкушила да изреже сцените, в които не се харесва.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Fun & Games на ателие "Керамика" на НБУ в галерия "Сердика"

Семестриалната изложба на ателие "Керамика" на Нов български университет се нарича Fun & Games и беше открита в галерия "Сердика" с галеристка Клара Арнаудова. Заглавието е препратка към работния, обучителния и творческия процес на студентите.  В света на дуализма, от който сме част, позитивното и негативното вървят ръка за ръка, четем в анонса за..

публикувано на 13.02.25 в 18:50
Ася и Радослав Рачеви

Ася и Радослав Рачеви: Ние сме телевизионни терористи

Ася и Радослав Рачеви разказват за изкуството на дублажа и какви са неговите специфики, как се изгражда образ само с глас зад кадър и какво трябва да притежава един актьор, за да практикува този занаят.  Гласовете им са сред най-емблематичните в бранша. Те са куклени актьори, завършват НАТФИЗ в класа на проф. Димитър Стоянов и са сред..

публикувано на 13.02.25 в 18:30
Георги Илиев, Георги Тенев, Мирослав Христов и Силвия Чолева

Очакваните места в поезията на Мирослав Христов

Новата поетична книга "Очаквани места" на Мирослав Христов разказва неочаквани истории със запомнящи се герои и действия. Илко Димитров споделя: "Новото и, трябва да се каже, специалното в тази книга, е акцентът върху фабулата. Поетичните текстове вече са не описание или изразяване на чувства, а създаване на истории, които се развиват във времето..

публикувано на 13.02.25 в 17:55

Литература и музика в списание "Страница"

Новият брой на сп. "Страница" може да се нарече музикален. Не само цял един раздел "Литературен университет" е посветен на музиката и литературата, но и интервюто на Клео Протохристова с писателя и преводача Иван Станков е "за музиката в думите, за думите като музика и за "Отсамния край на невъзможното".  В броя са публикувани "Фонограми" от Цочо..

публикувано на 13.02.25 в 17:25
Рудникът в Кремиковци – днес езеро

Потенциал за промяна

Две изложби изследват разрухата и паметта, и превръщането им във възможност за ново начало. Проектите на Яна Абрашева и Слава Савова насочват вниманието към някогашни "обещаващи" родни индустрии и състоянието им в момента. В "Оберлихт" в галерия "Поста" Яна Абрашева възкресява спомена за завод "Родопа" чрез витраж от изпочупените стъкла на..

публикувано на 13.02.25 в 16:45