Една неабсурдна гротеска на Йонеско

Празнината е кратка едноактна пиеса, написана през 1966 г. и почти неизвестна в България. Премиерата й е била в Париж, в Théâtre de l'Odéon на 14 март 1966. Режисурата е на Жан Луи Баро. Актьорите са Мадлен Рено в ролята на жената, Пиер Бертен в ролята на академика и Жан Десайи в ролята на приятеля.

Българската радиоверсия е от 1989 г. и използва превода на Елисавета Сотирова. Постановката е на Николай Колев с участието на Ани Бакалова, Марин Янев и Живко Гарванов. В това 18 минутно аудио нещата се развиват бързо и не започват от точка 0, а от точка 80 ако приемем, че кулминацията е точка 100, точката на кипене. Ще трябва да се ориентирате много бързо по пътя и не разчитайте на сдъвкана интродукция. Затова внимателно и приятно слушане на Празнината в първите минути на неделя, 3 юни.

Йожен Йонеско има интересен френско-румънски живот, изпълнен с част от парадоксите, които се появяват и в парадоксалните му текстове. Майка му е дъщеря на френски инженер по железниците, израснала в Румъния, а баща му е румънски адвокат и през 1913 семейството емигрира в Париж, където бащата иска да получи докторска степен по право. През 1916 г., когато Румъния обявява война на Германия и Австро-Унгария, бащата е мобилизиран и се връща обратно в Румъния. Престава да отговаря на писмата и семейството му в Париж го мисли за загинал във войната. Оказва се обаче, че е съвсем жив, получава развод и се жени отново в Букурещ. В Париж Йожен, брат му и малката му сестра са отгледани от майката, която разчита на непостоянна работа и на помощта на френската си фамилия. Йожен е оставен в детски дом, където царува тормоз, към който той не успява да се адаптира. От 1917 до 1919, той и сестра му са дадени за отглеждане на едно семейство селяни в селото Ла Шапел-Антенез в северозападна Франция, на около 30 км от прочутия Мон Сен Мишел. Когато в речта си при приемането му в Академията в Мейн през 1965 той се връща към този момент от живота си, казва, че това е един много щастлив момент, когато е научил, какво е това голяма човешка общност, близка и далечна, временна и извън времева, видима и невидима.

През 1925 братът и сестрата, въпреки тоталното си нежелание, трябва да се присъединят към семейството на баща им, получил родителските права. Те не намират никакво разбиране и не успяват да изпитат никаква симпатия към мащехата, останала бездетна. В Букурещ учат румънски и се опитват да намерят нови приятели, но през 1926 Йожен има тотален разрив с баща си, явно много авторитарен и показващ единствено презрение към литературните интереси на сина си, когото иска да направи инженер. Йонеско поддържа омраза към този баща магистрат, опортюнист и тиран, който в продължение на целия му живот ще се класира на страната на властта, диктатурите, фашизма и комунизма. Йонеско никога няма да приеме липсата на етика, любов и откритост на баща си. И в този контекст Празнината получава още едно измерение.