„Ако държавата и инвеститорите не могат да намерят общ път за строежа на „Белене“, той стои като алтернатива. Защото по-лесно може да се намери финансиране за един блок, а впоследствие – за последващ осми. Но така или иначе инициативата по закон е на МС. Така че, когато те предприемат стъпки и кажат: „Мислим, че сме готови. Проектът „Белене“ може да се осъществи. Отменяме своето решение за прекратяването“, то в този случай парламентът ще се съгласи с това решение на МС и ще преразгледа своето решение“, каза Валентин Николов.

Според него Народното събрание в момента дори да отмени своето решение, то в никакъв случай не отменя решението на Министерския съвет.

„От стартирането на проекта „Белене“ именно политическата класа, политическите решения са били тези, които са спирали, пускали, задържали, забавяли или инициирали проекта „Белене“. Именно политиците имат отговорността проектът да е в такава фаза. Сега именно пак същата политическа класа, същите политически актьори, всеки от тях трябва ясно да заяви за какво е“, заяви Атанас Костадинов от БСП. 

По думите му, Народното събрание трябва да бъде част от виталността на проекта.

Проектът трябва да се структурира отново, а БСП носи упреците за това, че този проект, зад който винаги е стояла, не е бил добре структуриран от самото начало или в определени периоди, смята Костадинов.

Той изрази своите опасения: „Струва ми се, че нещо се прави, за да не се случи. Не се ли крием зад формулировки, които публично казват „Да, да, разбира се, ние сме „за“ този проект, но технологично вкарвайки ги в една пътека, в която проектът ще стигне до там, че няма да може да се развие... Някой не иска Народното събрание да си сложи „петното“ с подобно решение. Е, Министерският съвет вече се „опетни“, нека запазим поне Народното събрание. Но не, обратна е логиката – всички заедно – МС, НС да вземат това решение“.

Необходимо е да направим конкретен алгоритъм, който да бъде следван, за да не се окажем на път без изход, съгласи се Николов.

Двете гледни точки чуйте от звуковия файл.