Може ли светът да ликува

Изпращам поздравите си на националния отбор на Франция, който спечели Световната купа. Това, което ме интересуваше през цялото време, е че селекционерът на френския национален отбор Дидие Дешан е разчитал на футболисти, които иначе играят в ПСЖ, "Атлетико" - Мадрид, "Тотнъм", Марсилия, "Манчестър сити", "Щутгарт", "Монако", "Барселона", "Реал" - Мадрид, "Манчестър Юнайтед", "Байерн" - Мюнхен, "Лион", "Челси". Друго не видях, а и не ме интересуваше освен класните тимове, в които играят френските футболисти, събрани в навечерието на Мондиала под националния си флаг. Фен съм на франсетата и толкова.

И бих затворила най-спокойно тази тема със световното по футбол и със френския отбор за следващите четири години, ако не прочетох на стената на един приятел във ФБ, че има намерение да се разприятели с всички расисти, които са коментирали „чернилките“ (слагам го в кавички, разбира се), играещи в европейските отбори.

И вярно, поразрових се, за да открия, че докато аз съм си гледала кротко телевизора, се е коментирало усилено разни неща за „африканския отбор“ на французите, поразрових се, за да разбера, че фразата „като видя ли французин и ми причернява“ се е превърнала в крилата, показваща нечие много изкривено чувство за хумор, но събирала стотици весели лайкове и поздравления. Най-изключителната от всички публикации по темата бе обаче един колаж, на който усмихнато шимпанзе държи световната купа на Мондиала. „Ай, честито!“ е написал някой под него.

И пак бих стиснала зъби и премълчала за всичко изредено по-горе, правейки си съответните изводи естествено.