Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

В „Покана за пътуване” – с Норбеков из Странджа, древни руини и морална полиция в Иран, летящи риби и плуващи котки във Ван

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
12
Джамията Емам в Исфахан
Снимка: Емил Данаилов, subektiv.com

В този епизод на „Покана за пътуване” поемаме към Странджа с Норбеков, към древните руини и съвременните нрави на Иран и към Ван – езерото на летящите риби и плуващите котки.

Предполагам, че почитателите на Мирзакарим Норбеков са наострили уши, колчем са чули името на създателя на оздравителната методика, базирана на 18 патента и открития в областта на психофизиологията. Узбекският учител казва „Пътуването без сърце води към ада”. И аз съм напълно съгласна с това. А какво преживяване е да бродиш с него из Странджа по цели дни и вечер да го слушаш край лагерния огън? Веднага ще разберете от Жана Иванова, издателката на книгите му в България и организатор на международните походи с негово участие.

„Ако човек се задоволи състоянието му да бъде поддържано само с лекарства, той свиква с болестта. Нашата задача е духът да се пробуди”, казва Мирзакарим Норбеков. И нашата задача е да пробудим духа и да излекуваме тялото с най-универсалният лек – пътешествието.

В рубриката „50 места от българската история отвъд България” рецитираме Вазов оттатък границата със Сърбия.

В „Покана за пътуване” вече е ставало дума, че в Катар, Кувейт и Дубай има само два сезона – горещ и много горещ, но държавата, към която ще ви поведем след малк,о миналото лято би рекордите за най-висока температура със 70,7 градуса по Целзий на необитаемото плато Дащ е Лут и „едва” 60 градуса в Бандар-е Махшер. Ако не сте загрели с тези факти, ще ви дам още един жокер – аятоласи и забулени жени. Иран, разбира се!

Отиваме там с фотографа, пътешественик и журналист Емил Данаилов, на чиито сайт може да видите невероятни снимки, не само от Иран.
Бадем, бакшиш, бостан, гердан, гюле, долап, диван, диване, зюмбюл, калъп, кафене, кюфте, лимон, леген, маймуна, таратор, шкембе… Това са само част от думите в българския език, които Емил Данаилов е установил, че са персийски и идват от Иран. А ние си мислим, че сме попили лексика главно от комшиите. Впрочем, стигаме и до тях.

Летящи риби инджи кефалъ на езерото Ван

За българите Ван е просто „езеро в Турция с три букви“, познато от кръстословиците. Но когато човек се докосне до дивата красота на тези 3172 кв. км тюркоазени води в шепите на три вулканични планини, разбира защо хората на Ван са горди, но дружелюбни, открити и упорити, винаги готови да се усмихнат, да проявят ненатрапчиво любопитство към чужденеца и да покажат, че както природата е немилостива, така може да бъде и невероятно щедра.

Тук толкова често ще чуеш „Това го има само във Ван“, че започваш да се чудиш как тайната за местната уникалност се е опазила толкова добре от жадните за неподправени приключения туристи.

Водите на Ван са леко солени и с високо съдържание на сода. Ако искат наистина искрящо пране, жените просто го пускат в езерото. Е, трябва да внимават, защото най-дълбоката му част е 451 м. Подобната на сьомга риба инджи кефали се въди само в необичайните му по химически състав води. Но понеже хайверът ѝ не оцелява в тях, отива да го хвърли в река Бенд-и-махи и се връща във Ван с... летене. Стотици хиляди риби задръстват бързеите на реките в стремежа си да подскочат в посока, обратна на течението, за да се върнат „у дома“. Водата прилича на супа с мърдащо фиде, а гледката на прелитащите риби е почти призрачно нереална. Имах късмета да видя с очите си скачащите инджита, но езерното чудовище, което японски учени дебнаха миналото лято, така и не ми се яви.

Крепостта Ван, изградена от Семирамида

Характерни само за тук са и котките от породата турски Ван. Легендата разказва, че Аллах решил да компенсира суровия климат на планините близо до границата с Иран, като изпрати на хората гальовната животинка. Котките Ван най-често са чисто бели, имат едно жълто и едно зелено око и обожават водата. Те не само плуват, ами обичат да ловят риба. У дома се държат като кучета – силно се привързват към един член от семейството, защитават го и го следват по петите. Мяукащите красавици са много жизнени и игриви, елегантни и интелигентни.

Котки ван в развъдника

Единствено във Ван съществуват и т.нар. салони за закуска. Ресторант, в който се сервира само първото ядене за деня. По обед затваря до следващата сутрин. Заведенията възникнали, защото мъжете излизали да хапнат призори, та никога да не виждат жена си чорлава и ненагласена. А закуската във Ван е не само ритуал, тя е кантата за небцето – няколко вида сирена с билки, масло с аромат като от бабина приказка, сладко от зелени орехчета с карамфил и канела, восъчна пита с мед, дебел колкото палец каймак в чинийка, кисело мляко, което без майтап се реже с нож, яйца с брашно и тахан, запържено прясно агнешко, маслини, хрупкав топъл хляб, несметни количества чай, който задължително се пие със захарче в устата...




 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За авторитета на учителите

Когато в началото на пандемията българските учители успяха за броени дни да организират сами преминаването към обучение от разстояние, те спечелиха всеобщо признание и благодарност. По-късно отказът на част от гилдията да се ваксинира породи неразбиране и възмущение – не трябва ли точно рицарите на знанието, науката и човеколюбието да дадат пример за..

публикувано на 02.12.21 в 16:05

Премълчаната история на автентичния фолклор

Каква могъща поезия и мъдрост има в автентичния фолклор, как е съхранил той духа и живеца на историята  ни? Знае се, че колкото важни са българският език, държавната територия, родовата памет, религията и народната традиция, така е важен и песенният ни фолклор. Но прави ли се разлика между автентичния фолклор и авторските песни, изработени в..

публикувано на 02.12.21 в 10:05

Мутирали тигри бродят из пустинята Негев

Неотдавна в „Покана за пътуване“ кореспондентите на националното радио в Тел Авив Искра и Феня Декало разказаха за кратера Рамон на пустинята Негев, мястото, където американски и израелски астронавти тренират за мисия до Марс. А в древни времена е имало набатейски хан по пътя на благовонията от византийско време. Там е минавало най-краткото..

публикувано на 28.11.21 в 08:45

На кого пречи споделената градина за Дружба

Ако четете проекти и визии за развитието на София, сигурно ще попаднете на идеята за развитие на градското градинарство. Градското градинарство е утвърден, полезен за обществото и градската среда модел, който се прилага в цяла Европа. Облагородяването на пустеещи кътчета в града и превръщането им в градина създава среда, в която всеки е приет..

публикувано на 27.11.21 в 08:20

Подривният чар на свободното време

Милионерите на време измерват благосъстоянието си не толкова във финансов план, колкото във времето, свободно от работа. Терминът за първи път се използва от журналистката Ниланджана Рой, която в статия за „Файненшъл Таймс“ през 2016 пише: „Да си заможен, носи спокойствие и сигурност в живота, но ми се иска да се научим да ценим свободното си време..

публикувано на 26.11.21 в 08:45
Подкасти от БНР