В предаването участват историците проф. Лизбет Любенова и Иван Николов, главен редактор на сп. „Македония – България“. Двамата познават в детайли както историческите подробности около появата на Охридската ерхиепископия, така и скритите моменти с драмата около нейното не/признаване като Македонска православна църква.
Новият момент е, че след като писмото на македонските архиереи от 11 ноември 2017 г., с което те признават Българската православна църква за Църква-майка на МПЦ – Охридска архиепископия, остана без ответ, МПЦ – Охридска архиепископия потърси и получи съдействието на Вселенската патриаршия.
Твърдението за каноничността при решаването на църковните въпроси е по-скоро съзнателна заблуда. С каква каноничност може да обвържем грамотите на император Василий II Българоубиец от 1019 и 1020 г., в които изрично с държавническа категоричност са разрешени чисто църковни въпроси? Например с грамотата си от 1020 г. императорът нарежда: „Охридската архиепископия управлява всички български епископства, които при царете Петър и Самуил се владееха от тогавашните епископи...“ Къде е канонът тук и къде е духовното лице, което се разпорежда така?
Кой ще отрече, че при усвояване на екзархийските епархии в Егейска и Вардарска Македония след 1913-1919 г. не действат грубо и дори варварски политическите подбуди?
Какви са последиците за Българската православна църква при новото развитие на конфликта между Вселенската патриаршия и Руската православна църква? Какво загуби България и БПЦ с отказа си да припознае МПЦ – Охридската архиепископия като своя Църква майка?
Форматът е създаден още през 1978 г. от американския учител Джон Хънтър. Предназначен е за деца от 9 до 18 години и представлява реалистична политическа симулация, участниците в която се опитват да решат глобални проблеми в областта на икономиката, екологията, международните отношения, въоръжените конфликти и т.н. Целта е да се излезе от кризите с..
"Нашето разбиране е, че културно-историческото наследство е много повече отколкото наука, култура, изкуство, държавно управление и т.н., тъй като всички те могат да се надграждат, усъвършенстват и развиват, докато културно-историческото наследство е овеществена историческа памет, която има своето хронологическо време. За един народ и една..
"Музеят на родопския карст представя различни артефакти от Родопите. Експозицията насочва към пещерите и скалите, в които се образуват – варовиците, а след това преминава към биоспелеологията, множеството прилепи и един вид като бръмбара-светломразец, известен с това, че при излизане на светлина умира. В началото е отдел "Геология", който..
В предаването "За думите" д-р Магдалена Абаджиева, главна асистентка в Института за български език, авторка на поезия и поетична проза, споделя своята любов и отговорност към живите спомени от един останал в миналото свят, към който се връща с помощта на думите от детството си. Какво означава "пищнк", "дулангач", "фараш", "тарпазан", "язлъ",..
Националните чествания на Шипченската епопея отбелязват годишнини от най-значителните сражения през 1877 г., но и от построяването на паметника с усилията на целия народ. Паметникът е официално открит от Борис III през 1934 г, строен е цели 12 години. За битката на Шипка, както и за паметника, за символиката на върха, останала в народната памет..
Българското турне на "Семейно радио" през 2024 година продължава с директно излъчване от Габрово в кулминацията на честванията по повод 147 години от..
Един поглед в артпространствата – не само на Габрово, а и на душите. Артпространствата, които търсят отговор на всички въпроси, търсят изчистването на..
Българското турне на "Семейно радио" през 2024 година продължава с директно излъчване от Габрово в кулминацията на честванията по повод 147 години от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg