Премълчаният радиочовек Георги Василски

Навършиха се 40 дни, откакто ни напусна радиочовекът Георги Василски (1954 - 2018), който 36 години от живота си отдаде на Българското национално радио. Коварната болест, която дълго време не успяваше да сломи физически най-слънчевото същество, работещо в програма „Христо Ботев“ на БНР, все пак успя да ни го отнеме и да изпрати завинаги веселата му душа в небесните селения.
Не бяхме подготвени за внезапната му кончина, защото дори и след краткия престой в болницата, необикновеният му дух продължаваше да бъде нахъсан за живот и за творчество, за нови срещи с многобройните си приятели. А такива той имаше из цялата страна, защото някога, като млад радиорепортер, е посетил и опознал всяко кътче от бившата ни и днешна държава.
Съдбата му бе завинаги свързана с Радиото и до края остана извънреден работохолик, който милееше не само за престижа на програмата, но и за всеки, който работеше за нея – от служебните шофьори и отделните редактори до новопостъпилите радиостажанти. В БНР едва ли е имало подобен случай на толкова обичан радиошеф, който да притежава естествено съчувствие и чисто човешко съпричастие към проблемите на колегите си – както от битово, така и от професионално естество.

Георги беше прекрасен публицист, остроумен, ироничен в писането, самоироничен в поведението си. Притежаваше много богата журналистическа култура, задълбочени познания в проблемите, за които пишеше, а опознаването на неизвестните страници от националната ни история му бе станало професионално хоби. В програма „Христо Ботев“ той бе личността, която с опита и реализма си намираше изход от всяка възникнала проблемна ситуация. Излизаше от нея най-вече с авторитета си на опитен и много обаятелен колега, познаващ дишането на радиоживота отвътре, а не като пряк, но равнодушен наблюдател.
Беше скромен, дори свенлив, особено когато ставаше дума за другите му, по-малко известни качества на драматург, саркастичен поет и присмехулен белетрист. Завеща ни купища радиокоментари, пиесата „Три бири – Ново време“, сборника с поетична сатира „Палачите обичат тихо” и книгата със сатирична проза - „Празникът е тъжна работа“.
Със същото бликащо чувство за хумор възприемаше заболяването си, пред което нито за миг не мигна уплашено или самосъжалително. Обичаше животът и животът го обичаше, защото бе осъществен в професията и в житието си мъж.

В предаването участват негови приятели и хора, които са работили с него: проф. Михаил Мелтев, Ивайло Савов, Петър Колев, Митко Новков, Сашо Момчилов, Людмил Станев, от Пловдив – Георги Трифонов и Иван Шишков, от Русе – Наташа Стефанова, от Румъния – Георги Наков и Емил Тончев.