Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„Златното момче“, което дава сили да приемеш себе си

„Въпреки, че тази книга е плод на въображението, ситуациите, описани в нея, са реални“

Когато през 2009 година Тара Съливан попада на репортаж за отвличането, осакатяването и убиването на албиноси в Африка, заради вярването, че телата им носят късмет, и от тях се изработват талисмани, тя е шокирана. Американката, родена в Индия и израснала в Бангладеш, Еквадор, Боливия и Доминиканската република, където родителите и се занимават със социални дейности на международно ниво, не може да остави без реакция потресаващите факти, за които научава. Тя започва да търси повече информация в медиите, каквато, оказва се, почти няма. Все пак попада на филм на „Ал-Джазира Инглиш“ за албинизма – той я подтиква да напише романа „Златното момче“. Тара пътува до Танзания, запознава се с дейността на организация, която дава подслон на хора с албинизъм и организира кампании, обясняващи, че албиносите са хора като всички останали. Точно там се развива и действието на романа, поднасящ по завладяващ начин една екзотична за европейското съзнание история, която обаче внушава нуждата от приемане и разбиране, както от страна на „нормалните“ хора към различните, така и на всеки човек към самия себе си.
„Положителните промени в отношението на хората по света стават на час по лъжичка, човек по човек. Бъдете този човек“ – призовава Тара Съливан.
Чуйте повече за книгата от издателя Тодор Станчев и илюстраторката Омана Кацарска в звуковия файл.




 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Влажна зона“ – разкази за човека на ръба на природата си

Излезе от печат книгата с разкази на Райна Маркова „Влажна зона“. Изданието дължи заглавието си на едноименната новела която сблъсква изкуството с трилъра и философията с първичната човешка природа. Същият този конфликт приема и други лица зад розовите като Бургаските солници корици на книгата. Телесното, зловещото, гротескното, но и..

публикувано на 09.05.21 в 10:25
Димитър Кабаков, директор на общински театър „Любомир Кабакчиев“

Общинският театър „Любомир Кабакчиев“ - Казанлък вече има собствена театрална сграда

След като дълго време театралната трупа в Казанлък нямаше собствена сграда, на която да се изявява, то вече има преустроена собствена театрална зала, от бившата общинска кинозала. Първото представление, което се играе на новата сцена е премиерното „Чудомирови радости и неволи“. Общинският театър „Любомир Кабакчиев“ - Казанлък ще изгрее премиерно..

публикувано на 09.05.21 в 08:35

„Порталът“, с който зрителите могат да пътуват във времето

След като дълго е пътувал назад във времето физикът и пътешественик доц. Димо Троянов - Джингиби, който единствен носи знанието за „Порталът“, за първи път се озовава в своята София 40 години напред. Това от своя страна дава възможност на племенника му – криминалният психолог Крум Бонев, да се пренесе в 1979 година, за да осуети убийството на една..

публикувано на 08.05.21 в 17:35
Калина Христова

Калина Христова: Илюстрирам в дълбочина човешката душа

„Преобразяване“ – и в преносния и в буквален смисъл е същността на самостоятелната изложба на художничката Калина Христова, която можете да видите в галерия „Литъл Бърд плейс“. Преобразяване, защото продължава визуалните изследвания на авторката в областта на портретната рисунка, навлизайки още по-дълбоко в силните преживявания и човешките емоции в..

публикувано на 08.05.21 в 10:05
Петър и Георги Папакочеви

Сенките на забравените прадеди

„Сенките на забравените прадеди“ е възможна гледна точка към албуми, кутии или кашони със стари фотографии. Когато обаче фотографските архиви прехвърлят личното пространство, когато в тях се съхраняват забележителни състояния на забележителни личности, направени по забележителен начин, „прадедите“ придобиват статута на иконни образи, персонажи от..

публикувано на 07.05.21 в 19:45