Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„Ноктюрни – пет истории за музика и здрач“ от Казуо Ишигуро

„Покъртително красив и остроумен квинтет от автора на „Остатъкът от деня“,  „Никога не ме оставяй“, „Художник на променливия свят“, „Погребаният великан“.
                                                    (от издателството)

Когато посегнете към тази книга, най-напред отворете на последната страница и си изберете музика: „Едно за моята любима“ (One for My Baby), „Твърде лесно се влюбвам“ (I Fall in Love Too Easily), „Джорджия, която не ми излиза от ума“ (Georgia on My Mind) или „Април в Париж“ (April in Paris)… Вече звучат в главата ви, нали? Това е най-подходящият фон, на който да съпреживеете носталгията, бляновете, спомените за сбъднати и разбити надежди, илюзиите и стремежът към съвършенство, които си отиват (или не си отиват) с възрастта – всички чувства и страсти на героите в „Ноктюрни“, до един обвързани с музиката. Списъкът е добавен от българския издател, за което трябва да бъде поздравен – това са песни, не просто споменати в разказите, в тях те са знаци на съдбата.
Ако сте чели Ишигуро, но не го харесвате, ако сте чели Ишигуро и го харесвате – и в двата случая ще останете изненадани от неговите „Ноктюрни“. Тук той просто е различен. Знаехте ли например, че има деликатно чувство за хумор, клонящо дори към сатира?
Още за книгата и за предстоящи издания, моменти от биографията на нобелиста за 2017-а година, интересни подробности за свързаността му с музиката, както и насочване за това, от кое негово произведение е най-подходящо да започнем запознанството си с таланта му, в зависимост от нагласите и опита си – чуйте в интервюто с издателката Емилия Масларова.



ВИЖТЕ ОЩЕ

„Влажна зона“ – разкази за човека на ръба на природата си

Излезе от печат книгата с разкази на Райна Маркова „Влажна зона“. Изданието дължи заглавието си на едноименната новела която сблъсква изкуството с трилъра и философията с първичната човешка природа. Същият този конфликт приема и други лица зад розовите като Бургаските солници корици на книгата. Телесното, зловещото, гротескното, но и..

публикувано на 09.05.21 в 10:25
Димитър Кабаков, директор на общински театър „Любомир Кабакчиев“

Общинският театър „Любомир Кабакчиев“ - Казанлък вече има собствена театрална сграда

След като дълго време театралната трупа в Казанлък нямаше собствена сграда, на която да се изявява, то вече има преустроена собствена театрална зала, от бившата общинска кинозала. Първото представление, което се играе на новата сцена е премиерното „Чудомирови радости и неволи“. Общинският театър „Любомир Кабакчиев“ - Казанлък ще изгрее премиерно..

публикувано на 09.05.21 в 08:35

„Порталът“, с който зрителите могат да пътуват във времето

След като дълго е пътувал назад във времето физикът и пътешественик доц. Димо Троянов - Джингиби, който единствен носи знанието за „Порталът“, за първи път се озовава в своята София 40 години напред. Това от своя страна дава възможност на племенника му – криминалният психолог Крум Бонев, да се пренесе в 1979 година, за да осуети убийството на една..

публикувано на 08.05.21 в 17:35
Калина Христова

Калина Христова: Илюстрирам в дълбочина човешката душа

„Преобразяване“ – и в преносния и в буквален смисъл е същността на самостоятелната изложба на художничката Калина Христова, която можете да видите в галерия „Литъл Бърд плейс“. Преобразяване, защото продължава визуалните изследвания на авторката в областта на портретната рисунка, навлизайки още по-дълбоко в силните преживявания и човешките емоции в..

публикувано на 08.05.21 в 10:05
Петър и Георги Папакочеви

Сенките на забравените прадеди

„Сенките на забравените прадеди“ е възможна гледна точка към албуми, кутии или кашони със стари фотографии. Когато обаче фотографските архиви прехвърлят личното пространство, когато в тях се съхраняват забележителни състояния на забележителни личности, направени по забележителен начин, „прадедите“ придобиват статута на иконни образи, персонажи от..

публикувано на 07.05.21 в 19:45