От 1956 до 1972 начело на Софийската филхармония е Константин Илиев, който си спомня:
„Филхармонията беше моделът, по който ние по-младите диригенти започнахме да създаваме симфонични оркестри в другите градове в страната. Ние нямахме никакъв опит и го черпехме от Софийската филхармония, от практиката на Сашо Попов, от неговите постижения, за което им дължим голяма благодарност.
От Софийската филхармония излязоха следващите големи български солисти и диригенти. Васил Стефанов беше такъв концертмайстор, че той ще остане в историята на нашето симфонично дело като може би най-големият, най-въздействащия концертмайстор. Той по-късно хвана диригентската палка и за по-младите името е свързано с диригента и работата му начело на оркестъра на радиото.
От филхармонията излязоха диригенти като Добрин Петков, който беше цигулар във филхармонията. Във филхармонията израснаха такива музиканти като кларинетиста Петко Радев, който стана соло кларинетист на Миланската Скала и когато той свири сола публиката го аплодира наравно със светилата певци на сцената. Да отбележим един обоист като Жоро Теодосиев, един концертмайстор като Боян Лечев, Георги Бадев, който също беше за малко концертмайстор, чело солистът Кирил Вапорджиев, по-младия челист Богомил Караконов, както и по-млади музиканти, които днес са славата на българската музикална култура“.
Картината допълва кларинетистът Петко Радев:
„Имах големия късмет да попадна при такива великолепни, бих казал гениални музиканти като Добрин Петков и Константин Илиев в Софийската филхармония, където също много неща ми станаха ясни и съм научил, защото пък там беше първата ми среща, първият ми сблъсък със съвременната музика. Константин Илиев обичаше, познаваше и искаше да налага тази нова музика, която беше непозната у нас“.
От 22 до 24 януари в Новата конферентна зала на Софийския университет се провежда Международна научна конференция на тема "Емоции и интелект: репрезентации в езиците и културите на Балканите" , в която представата за двете понятия у балканските и съседни народи се проследява от Античността до днешно време. Конференцията с широко международно..
Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата история от професор Боян Добрев. Заедно с Милен Митев, генерален директор на БНР, Милена Димитрова, председател на Обществения съвет към БНР, Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев" към..
2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на експертите за 2025 г. показва, че тя вероятно ще бъде една от трите най-топли в историята, като средната..
Има една известна метафора, която гласи, че не бива да започваш да копаеш кладенец, когато си вече жаден. В контекста на водните ресурси в България това твърдение придобива буквално значение. Макар страната ни да разполага с пресни водни запаси, климатичните промени и екстремното засушаване създават нови предизвикателства. По покана на посолството..
В предишни издания "За здравето" наричахме срещата ни по повод Деня на родилната помощ "Бабинден за …мъже". Този път сменихме заглавието, но не и същността. Защото поканихме за среща в ефира отново трима специалисти в областта на АГ и на "ин витро" процедурите. Започнахме разговора с обрисуването на ритуалите и една матриархална картина, "нарисувана" от..
Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата..
Във Военномедицинска академия бе представен апарат за роботизирана хирургия Da Vinci Xi от ново поколение. Апаратът комбинира високотехнологични иновации..
"Лазарица" е първата премиера за новата година в Драматично-кукления театър във Враца. Постановката по прочутата пиеса на Йордан Радичков е дело на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg