Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За добротворчеството без поза: проф. Боян Христофоров – един духовен аристократ, който не забравя страната си

Проф. Боян Христофоров и Ан дьо Колбер Христофоров. Снимка: bgarmy.bgСлед няколко поредни издания в „Нашият ден“, в които с помощта на Френския институт в София ви срещнахме с различни представители на френската култура, наука и дух, в края на месец март – месеца на франкофонията, ви представяме един българин от Париж – проф. Боян Христофоров – светило в областта на медицината, кавалер на ордена на Почетния легион, благодетел и дарител, човек с изключително интересна съдба.

Проф. Христофоров е дългогодишен ръководител на Клиниката по гастроентерология в болница „Кошен“ в Париж, кавалер на Ордена на Почетния легион, „Доктор хонорис кауза“ на Медицинския университет във Варна, благодетел и дарител, един истински духовен аристократ, който обаче не забравя страната си и прави всичко по силите си, за да я подкрепя. Разговарях с него в дома му в центъра на Париж, където живее заедно със съпругата си Ан – от френското  аристократично семейство Колбер, наследничка е на Жан-Батист Колбер – финансов министър на Краля Слънце Луи ХIV. Двамата се срещат по време на Втората световна война, когато са командировани в Германия – тя, като млада учителка, а той – като лекар. Историята на любовта им е изключително интересна,  по-нататък ще имаме възможност да разкажем за нея, но по-важното е, че тази любов, след като децата им порастват и поемат по своя път, се трансформира в любов към младите българи, които искат да се учат и да се образоват във Франция. Приютявайки ги в своя дом, семейство Христофорови им помага да сбъдват мечтите си.

В момента в дома на семейството живее 79-тият студент, който, прекрачвайки прага на техния дом, тръгва по пътя към успеха си. Бях изключително впечатлена от начина, по който проф. Христофоров разказваше за тази подкрепа – без поза, като за нещо подразбиращо се, с едно естествено чувство за съпричастност, с отвореност към другостта във всичките ѝ варианти, която, ако стане характерна за повечето от нас, българите, със сигурност ще ни направи и по-добри едни към други, а и ще ни помогне да направим и страната си по-добра.

Срещата ми с проф. Христофоров беше в една утрин, малко преди да тръгне към работния си ден в болница „Кошен“. Разговорът тръгна от момента, в който заедно със съпругата си Ан осъзнали, че не е хубаво да останат сами след като децата им едно по едно тръгнали по своя път…
Разговаряхме и за жълтите жилетки, за това дали Франция има амбиция за по-ярко лидерство в ЕС, за българското здравеопазване, както и за основния комплекс, който ни пречи на нас, българите.

Проф Христофоров гледа с оптимизъм към бъдещето на страната ни и обича често да се връща в нея, най-вече в Софийския си дом. Казва, че за София се полагат големи грижи и че става все по-хубава.
Според моя събеседник голяма част от младите хора, отишли в чужбина, за да се образоват, вече се завръщат в родината си. Разговаряхме за причината за това завръщане – не само на хора, напуснали отдавна страната ни като него, но и на младите български професионалисти, които се образоват навън.

Накрая попитах проф. Христофоров кое е това малко, но много важно нещо, което би искал да се промени в България, за да живеем всички ние по-добре?
Целия разговор, както и отговорите на този въпрос, можете да чуете в звуковия файл.


ВИЖТЕ ОЩЕ
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55