Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Музика и политика

БНР Новини
Поетът Александър Петров в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: Кирчо Стоичков

В предаването „Мултикултурни диалози – История и геополитика“ на програма „Христо Ботев“ гостува поетът Александър Петров, автор на едни от най-хубавите текстове на песни в българската поп и рокмузика, да споменем: „Нашият град“, „Любовта, без която не можем“, „Богатство“, „Жулиета“.

Едно от най-значимите постижения на социалистическата епоха в областта на културата беше българската популярна музика от 70-те и 80-те години на ХХ в. В нея музиката, текстът и изпълнението блестяха в хармонична връзка. Тази хармония привлича поколения слушатели. На въпроса на водещия Румен Дечев кое стимулираше това словесно изящество, поетът отговори, „Нашето поколение се отнасяше с отговорност“, но прецизира, че положителна роля в този процес е изиграла и цензурата, когато е действала не от идеологически, а от естетически позиции.

Днешната комерсиализация на културната сфера не рядко проправя път към пошлостта. В голяма степен Бийтълс са били музикантите, които са служели за еталон, но рокпоколението от онова време слабо е познавало текстовете на песните, още по-малко ляворадикалните позиции на Джон Ленън, участник в антивоенни и други политически акции, преследван от ЦРУ и ФБР.

Александър Петров счита, че хората, които пееха „Последен валс“ по улиците през 1989-90 г., не са постигнали идеалите си, а бъдещето на България зависи от днешното младо поколение, което трябва да вземе съдбата в ръцете си.



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Николай Поппетров

Защо е избрана датата 3 март

Защо 3 март е избран за Националния празник на България и как се е отбелязвала тази дата преди 9 септември 1944 г. ? Проф. Николай Поппетров от Институт по история към БАН коментира темата в “Артефир“ “В обществото няма единомислие около приемането на датата 3 март (б.р.), защото така е зададена матрицата. Всъщност 3..

публикувано на 03.03.21 в 13:37

Отбелязваме 143 години от Освобождението

На 3 март отбелязваме 143 години от Освобождението на България от османската власт. На празничния ден се прекланяме пред паметта на загиналите в борбата ни за свобода. За първи път през 1888 г., десет години след предварителното подписване на Санстефанския мирен договор, се отбелязва този ден като ден на Освобождението. През определени..

обновено на 03.03.21 в 12:13

Нина Кирилова: Човек може да успее навсякъде

Нина Кирилова е от онези млади хора, които няма как да не ти направят впечатление. Познават се по будния дух, активността си и положителната емоция, която носят в себе си. Но това в повечето случаи не стига. Самата Нина споделя, че е хубаво да си активен и да мечтаеш, но трябва и да работиш, за да превърнеш мечтите си в реалност . Тя..

публикувано на 02.03.21 в 15:48

Частните езикови школи са сред най-силно засегнати от здравните мерки

Едни от най-засегнатите от мерките на извънредното положение се оказаха частните езикови школи, които до преди ден нямаха присъствени занятия. От 1 март това не е така. Защо ученици и преподаватели се оказаха извън присъствената форма на обучение? Темата коментира Магдалена Капсъзова , член на управителния съвет на Асоциацията на..

публикувано на 02.03.21 в 13:51

“Образование 2030“: Промяната - лидери и изпитни формати

Какви трябва да бъдат изпитните формати за Националното външно оценяване (НВО) и откъде трябва да започне промяната? Досегашният формат на НВО и матури измерва основно предметното знание на учениците, а не развитието на компетентности и критично мислене. Темата коментира в “Нашият ден“ Златка Димитрова , експерт по образователни политики в..

публикувано на 02.03.21 в 12:39