„Човешкият глас“ на Жан Кокто, на Ингрид Бергман, на Ана Маняни, на Франсис Пуленк, на Айнщайн и Татяна Лолова, на Толстой и Иван Добчев, на Дарина Такова и нейните ученички, на Виза Недялкова и Вяра Ангелова е обект и субект и средство за изображение в епизод 17 на документалния сериал, разказващ дългата повече от 100 години и изненадващо благодатна на рефлексии история на радиото и Радиото в България.
VOX HUMANA /The human voice/ La voix humaine /Voce umana…
„Не трябва да забравяме, че в гърлото си имаме по два сантиметра много фини инструменти и нашата основна задача, за да владеем тази оптимална техника на пеене, е да предпазим инструмента.“
Оперната певица Дарина Такова дебютира на Миланската скала с "Вълшебната флейта", а след това гласът й звучи на още безброй сцени като Римската опера, Кралската опера Ковънт Гардън, Арена ди Верона, Метрополитън, Дойче опера Берлин, Парижката опера, Торино, Детройт, Лос Анжелис, Хамбург... и между всички тези сцени и в "Човешкият глас".
"Човешкият глас" от 1932 година насам е и пиеса, написана от Жан Кокто. Действието се развива в Париж, където отчаяна влюбена жена говори по телефона с любовника си, който на следващия ден ще се жени за друга. Франсис Пуленк композира едноактната опера "Човешкият глас" през 1959 г. и без съмнение това е едно от най-интересните му сценични произведения, изискващи не само съвършена вокална техника, но и изключително силно актьорско присъствие.
И това е само връхчето на върха на айсберга на историите в 17 епизод, своеобразен връх и за много дълго време и финал на документалния сериал Радиото.
Петър Увалиев: „Ти си и гласът ти...“
Първо излъчване на епизода в ефира на БНР, програма „Христо Ботев“ е на 22 юни 2010 година.
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
Може и да изглежда странно, но, когато някой спомене името на град Бургас, това, което си представям, не е морето, рибарските лодки и прочие типично..
Ако пишете кратка хумористична проза или стихотворения и се чудите кой би оценил таланта ви, Хасковският Каунь е мястото. Но не отлагайте много! До..
"Къща за литература и превод" гостува на формата "Срещи с преводачи" във Велико Търново. В разговора, озаглавен "Преводач и/ли литературен агент:..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg