„Селският фейсбук“, архаизъм, културен клуб, духовен център, място за срещи... читалището днес търси своята роля, която да му влее жизнени сили така, както е ставало след всяка голяма промяна в страната ни. След кризата идва възземането, за него обаче има едно задължително условие – читалището да служи на потребностите на хората, а не на идеологически цели или лични интереси. Ще позволим ли на българското читалище да живее и какво да бъде то днес – в последното предаване от поредицата се опитваме да се доближим до отговора на този въпрос. В регистъра на народните читалища в момента са записани 3 645 – големи, малки, градски, селски, квартални, реално действащи, фиктивни, новосъздадени и умиращи. Историите им са различни, а и хората, които ги ръководят и поддържат, не споделят едни и същи възгледи, но тъкмо в техните разкази можем да открием частици от успешната формула на днешното читалище.
Големите градски читалища се опитват да съхранят традиционно силните си състави и дейности и предлагат нови, за да привлекат и нови посетители в силна конкуренция с частни клубове и школи. В малките отдалечени села читалището е последното място за социални срещи, разговор и културни занимания, което крепи духа на предимно възрастното население. Някъде на читалището се гледа като на препитание за няколко души, без никаква дейност, а другаде с огромен труд, изобретателност и лична ангажираност читалищните дейци правят чудеса.
Докато за много от нас самата дума „читалище“ извиква представата за неотоплени зали, скърцащи паркети, библиотеки, в които рядко постъпва нова книга, сгради, плачещи за ремонт, и апатични обезверени служители, стават все повече младите активни хора, които откриват, че техният стремеж към културна и обществена дейност, изявите, които организират с единомишленици чудесно се описват тъкмо от нея. Може и да е парадоксално, но читалищата, които се откриват напоследък, са много по-близо до възрожденския първообраз на това гражданско сдружение.
Те се създават от самите хора, за да служат на културните им потребности, съществуват благодарение на доброволен труд и дарения, осигуряват място за срещи и обмен на идеи между гражданите. Новото е, че техните членове може да са на хиляди километри разстояние и пак да работят заедно. Разказват Веска Кирилова, зам.-председателка на читалище „Искра“, Казанлък, Васка Мавродиева, секретар на читалище „Светлина“ в родопското село „Момчиловци“, Теодор Василев, председател на народно читалище „Бъдеще сега“ и Лина Славова, културен мениджър на бургаското читалище „Хамалогика“.
Освен с високотехнологичното си производство "Сентилион" се гордее с ежедневната си кауза – да помага на стотици българи да бъдат част от красивия свят на звуците. Компанията е официален представител за България на световния лидер във високотехнологичните имплантируеми решения при слухова загуба MED-EL Австрия. Благодарение на сътрудничеството между..
"Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" – това е надсловът на фестивала, организиран от читалище "Светлина 1940" в с. Ловчанци, община Добрич на 28-и април. В него са включени четири задачи за всички участници – певческа, танцова, кулинарна и игри от миналото, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Стоян Варналиев –..
Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..
Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg